Театрални новини



„СПОМНЯМ СИ” /последно за сезона/

14.06.2017

„СПОМНЯМ СИ” /последно за сезона/
15.06, ЧЕТВЪРТЪК, 19:30ч, АТЕЛИЕ 313

„СПОМНЯМ СИ”
/последно за сезона/                  
Връщам се. Спомням си. Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам. /Колко е богат българският език!/
"Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно…" Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата..."Това беше златен век." "Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина."
Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа "кое се случва наистина и кое-не и сега аз буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам...", докато повярвам, че отново съм "там", отново съм "онзи", който бях, отново настъпва "Златният век"!... Телефонът звъни... Баба ми.  
Тя не беше ли умряла? 

Цитатите, които несъзнателно изговарям, са „завръщане у дома”, език, който превежда „онзи живот”, код, който отключва движението назад, надолу, завинаги, за да откриеш на дъното, че споменът е сцена, а ти си театрален персонаж.

Пристигна. «Значи това било смъртта… Първи кулиси, втори кулиси, а нататък… празно пространство… И никакви декори...» /по Чехов



 




всички новини от Театър Ателие 313 »

профил на Театър Ателие 313 »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker