Театрални новини



Отзвук от турнето на Варненския театър в София

20.02.2017

Отзвук от турнето на Варненския театър в София
Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години. Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев. Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер и съвременният каталунски автор Марк Креует. За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”. Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.
Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години. За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.
Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

„Брак по принуда”

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество. А за да „прочете” Молиер Пламен Марков е дал воля на въображението си и на чувството си за хумор. Театралният маестро умело води актьорите, които е поканил в спектакъла, а те от своя страна великолепно разгръщат комедийния си талант. Прави впечатление, че в „Брак по принуда” участва почти цялата трупа на театъра, представена от актьори от различни поколения - Адриан Филипов, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Екатерина Георгиева, Ина Добрева, Николай Божков, Николай Кенаров, Нено Койнарски, Петя Янкова, Пламен Димитров, Пламен Георгиев, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Стоян Радев, Теодор Папазов, Цветина Петрова. Впечатляваща са и костюмите – дело на Даниела Николчова – пищни и ярки, които внасят допълнителен чар и колорит в комедийните ситуации. А за да стане представлението още по-увлекателно заслуга има и музиката на Петя Диманова.

„Еднокоокият цар”

Пиесата на съвременния каталунски драматург Марк Креует „Едноокият цар” третира актуални проблеми на съвременното общество в цял свят – темата за социалните и политическите промени и правото на протест. В този смисъл постановката на Петър Денчев, обединяваща политическата сатира и черната комедия, може би е най-близка до съвременния зрител, вълнуващ се от въпросите за политическото управление и политическата коректност, за правото на свободно изразяване на мнението, за правото на бунт, за социалната справедливост. В „Едноокият цар” политиката прониква в семейния живот на героите и в крайна сметка ги разделя.
Сюжетът на пиесата се върти около вечерята на две приятелски семейства в дома на полицая Давид. Съпругата на служителя на реда е поканила на гости своя отдавнашна приятелка заедно с нейния съпруг. Той е загубил едното си око по време на протест, който завършва със схватка между полицията и гражданите, а виновник за инцидента се оказва Давид. Той е извадил окото на своя гост с гумен куршум при разпръскването на един протест. Срещата между семействата преобръща живота им и ги вкарва в неочаквани обрати. Героите са ни близки, защото всеки един от нас би могъл да бъде на мястото на ченгето Давид и на неговата жертва – режисьора Игнази или пък просто да срещне техните прототипи на улицата. Симеон Лютаков е изключително убедителен в образа на полиция, твърдо вярващ в силата на закона. Особеното интелектуално излъчване на Пламен Димитров пък напълно пасва на неговия герой – чувствителен творец, борещ се за справедливост и непрекъснато участващ в антиправителствени демонстрации. Впечатляваща е и играта на останалите актьори – Милена Кънева, Биляна Стоева и Николай Божков – всеки, от които чрез своите герои достига до своя катарзис.

МАРИНА ЧЕРТОВА

Журналист от в. „Таблоид”




всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас     Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker