Театрални новини



Премиера на култовия мюзикъл „SUNSET BOULEVARD” отличен с 3 награди Тони

20.01.2017

ОЧАКВАЙТЕ ПРЕМИЕРАТА НА КУЛТОВИЯ  МЮЗИКЪЛА  „SUNSET BOULEVARD” ОТЛИЧЕН С 3 НАГРАДИ ТОНИ
НА 27, 28 И 29 ЯНУАРИ В Музикалния театър


За първи път в България легендарния мюзикъл „Булевардът на залеза“ на Андрю Лойд Уебър по либретото на Дон Блек и Кристофър Хамптън ще бъде поставен у нас изцяло от български  постановъчен екип и български изпълнители.

ОЧАКВАЙТЕ БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА-  ИстинскоТО събитие на сезона - шедьовърът на Уебър и ЗА ПЪРВИ ПЪТ в България;
Драмата на филмовите звезди,  скрита зад блясъка и рекламите  на Холивуд ! Цената на славата на, изкушенията и самоизмамата! „Сънсет булевард” можете да гледате на сцената на Музикалния театър на 27, 28 януари от 19.00ч.  и 29 януари от 17.00ч.,.

Именитият български оперен режисьор   акад.Пламен Карталов е режисьор на мюзикъла.
Диригент на спектакъла е  Игор Богданов, сценографията е на художника Иван Савов и арх. Слава Савова, художник на костюмите- Цветанка Петкова- Стойнова. Хореографията е на Антоанета Алексиева и Катя Богданова, хормайстор- Людмил Горчев, асистент режисьор Юлия Маринова. Преводът  на либретото е на Живко Ботев,а на поетичните текстове  Живка Шопова.

За първи път пиесата е поставена през 1991 г. в лондонския театър "Аделфи", собственост на Уебър. До днес само на Бродуей “Сънсет булевард” е играна почти 1000 пъти. Мюзикълът е базиран на едноименния филм на носителя на Оскар Били Уайлдър от 1950 г., за неуспелия сценарист Джо Гилис и все по-избледняващата холивудска звезда Норма Дезмънд. Той мечтае да напише сценария на живота си, а тя – да се върне триумфално на екрана. Пътищата им се пресичат и актрисата въвлича мъжа във фантазиите си. Либретото и стиховете  са дело на  Дон Блек и Кристофър Хемптън. Музиката е на гениалния Андрю Лойд Уебър.

Сюжетът на мюзикъла е добре познат на публиката, базиран на едноименния филм на носителя на Оскар Били Уайлдър от 1950 г.,


БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА от А. Л. Уебър

режисьорски бележки на Пламен Карталов

БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА е история за един забравен кумир, голямата филмова звезда Норма Дезмънд велика актриса от епохата на нямото кино.  Като е избрала  живот  в самота, тя приема собственото си заточение, но никога няма да приеме, че е остаряла и че за нея няма да има път за връщане във филмовия Олимп.
Тя винаги би предпочела смъртта, отколкото мисълта, че е забравена. Носена  на ръце през двайсетте години на миналия век, днес двадесет години по-късно, никой вече не я познава.
Мечтата й е още да се снима, макар че в новата епоха киното е вече със звук – но тя казва, че за големите като нея звезди, тези филми са много малки.
 
Още е пред очите й светът на легендарното златно време на Холивуд. Като актриса в стремежа си към съвършенство, тя на никого не е прощавала, затова страданието й, че е самотна, я прави още по-властна да търси нов шанс да се снима, като написва собственоръчно сценарий за филма си „Саломе”.
 
В първата постановка на БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА в България, като принцип в режисьорската си концепция избрах  не типичния забавен за мюзикъл стил, а прийома на филмовия „ноар”, т.е. жанра на черния филм.
 
Затова и произведението на Андрю Лойд Уебър, можем да наречем не просто мюзикъл, а черен мюзикъл. Сюжетът, характерен за него, е криминален. Бих го нарекъл и мюзикъл – трилър.
 
Прекрасни са сцените на главните герои, истински живи хора, с трепет, страст и безконтролна енергия на емоциите си, но тук е и объркаността в отношенията им. Такива изпълнени с възбуда от недоизказаност, тревога и опъващи нервите им постъпки.
 
Търся в повечето сцени съспенса, който в един спектакъл, представян на живо, не е само създаван от нагнетявано напрежение, но също така прицел, който важи в адресирането му за предизвикване нарастваща възбуда и в емоциите на зрителите.
 
Така тревогата трябва да важи и за тях, потопени не само в драмата на героите и техния текст, но и в досега им и увличането им в интерпретиране на подтекста на музиката, движещия и най-съвършен за мен двигател на емоции и страст в едно представление.
 
Ако ролята на Норма Дезмънд можем да наречем грандиозна, в творбата на Уебър, има и една друга женска главна роля, която обаче е  със задачи на контраст, протиположен, интересен и дълбок в душевността си - елегантна, мила, чуствителна, наивна, любяща с деликатност прекрасна малка Бети.
 
Толкова сила и енергия има в нежното тяло на тази героиня, която е раздвоена в отдадеността й към профсията си на начинаещ сценарист, но и към приятелчето й Арти, един повърхностен кинаджия. Но Бети е динамична и борбена. В нея струи  друг различен от Норма пример за живот в света на киното, да пише сценарии за него. Да се извая този образ е друга много интересна и режисьорска и вокално-актьорска задача.   На енергията й с мисъл, сърце и воля да постигне своя връх към съвършенство в професията си на сценарист, зрителят ще е потресен от  тъгата и унижението й, дошли много скоро. След първата й успешна стъпка в мечтания и от нея филмов свят на Холивуд, разочарование и горчивина последват миговете й на първо професионално щастие и споделена човешка обич към Джо. Но след като попада във водовъртежа на деградирането му, Бети въпреки усилията си, не успява да го спаси, и намира сили да се махне от него.
 
Двата основни мъжки характера, на младия и неизвестен сценарист Джо, и Макс – опората и двигателят в живота на Норма, са роли с мощна драматургична контрастност и музикални багри в драматургията на „Булевардът на залеза“. Случайно попаднал в дома на една велика актриса, Джо получава невероятния шанс да изгрее под нейното покровителство и блестящ пример и уроци за самочуствие и битки, без никога да се е предавала пред трудностите. Но за Джо,  дарен от съдбата случайно да попадне в този дом в квартала на холивудските звезди е място за разкош и живот, далеч от бедността и дисконфорта на скапаното му жилище със скъсани матраци. При Норма има всичко, тя е готова да му даде всичко, имоти, луксозни екскурзии, всичките си пари, за да бъде само нейн и на всяка цена той и тя да живеят заедно. На скъпите подаръци, които му прави и разкоша, който му е осигурила  една холивудска звезда и господарката на този дом, той отговаря с подигравка и ирония, че на този булевард на залеза, на нейния едва ли не - нещастен залез, той самият пък в своя живот е намерил своето щастие и възход.
 
Макс, обратно, посветил е живота си на най-голямата звезда. Избрал е доброволно да живее сред мрачната атмосферата на пустия й дом, в който  великата и горда Норма живее сама и в самота. Той е бил не само първия й съпруг, но и първия нейн режисьор. В генезиса на характера, това е Ерих фон Щрохайм, много известно име между тримата най-големи режисьори от епохата на нямото кино, между които са Грифит и Де Мил. Той сега се е отдал на нея, в ролята си на иконом, шофьор, всичко в името на спокойствието й, и за да поддържа самочувствието й с писани лично от него писма, сякаш са от почитателите й.
 
В центъра на сцената поставям доминиращата мощно изкачваща се и слизаща
S-образна стълба, чиято символна метафора е възходът и падението в живота на всяко живо същество. Голямата стълба, която присъства в сценичната среда за игра във всички обстановки на действието е и един лабиринт, който постигаме при ротацията на стълбищната конструкция.
 
От дълбочината на подстълбищните пространства и околността им изскачат терени за игра, стаи, павилион от филмово студио „Парамаунт” и други. Точно като кадри от филм, изграждани в ярък и въздействащ монтаж, са и епизодите в хронологията на действието.
 
Търся постигането на динамично контрастно криминално усещане в диханието, както на сцената, така и в зрителната зала. Нощните и дневни сцени, мрачната атмосфера, звуковите ефекти от гонитба с коли, гръмотевици, дъжд, осветлението, са не само част, но вплетена в драматургията значима картина за  напрежението на пулсиращо действие, което се изгражда от подтекста, изваден от музиката на Уебър.
 
Нашият спектакъл започва с фрагмент от трагичния финал на произведението. Целта ми е той да закове и фокусира още от самото начало вниманието на зрителя към трагичния живот на главната героиня. В оригинала това става доста по-късно и за мен бави появата на главната героиня и съществения смисъл в експониране на личната драма на самотната и отдавна забравена велика актриса Норма Дезмънд – всъщност, това е в генезиса си легендарната актриса от нямото кино Глория Суонсън.
 
Благодарен съм на моите колеги, артистите от Музикалния театър и целия екип на постановката, да отговорим на големите предизвикателства на драматургията, като се постарахме да сътворим наш собствен авторски прочит в стила на един ноаровски характер на представлението. Както и във филмовия жанр, и тук има престъпление, разказ на главното действащо лице от моргата, жестоки в разговорите на героите сцени, има и чиста любов, тънка ирония и хумор, падение с убийство, извършено от ръцете на велика, но и жалка звезда, която не разбира, че умира по-рано от телесното си съществуване.
 
Отдала се на увлечение и самоотвержена любов към младия и никому неизвестен сценарист, дала му гостоприемство и разкош, тя посяга към пистолета си и го убива, веднага в момента, когато я напуска – за да сложи така край на унижението си и изгубената надежда да вярва в безсмислието на живота...




 




всички новини от Държавен музикален и балетен център - София »

профил на Държавен музикален и балетен център - София »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker