На 22, 23 и 24 ноември са премиерните дати на постановката Железния светилник.

Драматизация Христо Христов
Сценична адаптация, постановка, сценография и музикално оформление Асен Шопов (гост)
Костюми Цвета Маринова (гост)

Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех.

И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия.

Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.

Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители.

Асен Шопов

участват:

• Васил Михайлов, Александра Сърчаджиева, Явор Бахаров, Татяна ЦВЕТКОВА (гост), Антоанета Добрева – Нети, Йоана Буковска, Ангел Генов, Стефка Янорова, Георги Новаков, Тигран Торосян, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Георги Кадурин, Иван Ласкин, Никола Гълабов, Елена Райнова, Иван Налбантов, Стойко Пеев, Мирослав Пашов

http://theatre.art.bg/%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_1059_6_20


ИЗ МАЛКО ПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ ПО НАПИСВАНЕТО НА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

І. Политическите режими са нещо преходно, но ожесточението им жертва хиляди …

На 23 ноември 1944 г. общото събрание на Съюза на българските писатели одобрява решението на Управителния съвет да бъдат изключени от Съюза заради подчертана „фашистка" дейност двадесет и девет души писатели, между които на първо място Димитър Талев, а след него Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Ва-силев, Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов, …

ЖИВОТ РЕШЕН ОТ СЛУЧАЙНОСТ
„Останах жив по една случайност. Бях арестуван навреме. Натикаха ме в Дирекцията на народната милиция, заведоха ме документално в списъка на арестуваните. На този прост факт се дължи и моето спасение... Жена ми Ирина се разтичала до приятели и познати, за да узнае къде се намирам. И разбрала не само тя къде съм задържан, но и други.”
Става въпрос за Георги Кулишев, редактор на в-к „Македония” и фактор във властта, както и други лица от политическия елит, които са се погрижили Талев да бъде запазен жив.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО
Заповедта за убийството на Димитър Талев е издадена от Лев Главинчев, известен главорез, който без съд и присъда е ликвидирал десетки български интелектуалци.

ВЪЛЦИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ОТРЕПКИ
„Един ден някой тропа на килията, в която се намирах сам. Насреща ми Лев Главинчев. Нали знаеш, той бе озлобен още като студент срещу всички вардарци. И ето ни един срещу друг. Аз - безсилен затворник в килията, той - с пистолет и сабя, в чин полковник, би ме убил на място... Гледа свирепо и клати глава. Какво можех да направя срещу тази национална отрепка? Виждал си как един вълк в зоологическа градина се върти в железния кафез. И мене не ми остана нищо друго: демонстративно започнах да обикалям килията си, без да поглеждам своя палач. Невероятно напрежение: всеки миг би могъл да ме разстреля... Но моите обиколки из килията очевидно го изкараха от търпение, той тръшна вратата, както я бе отворил и изчезна."

ЖИВОТ ЛИШЕН ОТ СЛУЧАЙНОСТ
По-късно става ясно, че поради сходство в имената заповедта на Главинчев ликвидира един невзрачен журналист на име Димитър Талев.

ПРЕЗ ТРЪНИЩАТА
От Дирекцията на милицията Димитър Талев е бил преместен в Централния софийски затвор.
След няколко месеца, го изпращат в лагера Бобовдол. През август 1945 е освободен и се прибира при семейството си. Заклеймен като „фашист" и „великобългарски шовинист е лишен от възможност за всякакъв труд. В тези условия започва работата си върху романа „Железният светилник". Година по-късно го завършва и предава на Мирослав Минев. 1947 г. е изпратен в рудника „Куциян” вероятно, за да умре. Там попада в групата на Аспарух Минков и Георги Димчев, под чийто грижи оцелява до …

ФЕВРУАРИ 1948
„Съпровождащият ме милиционер ме отведе в Дирекцията на „народната" милиция. Спряхме пред една врата. Почука, отвори, бутна ме в стаята и каза: „Ето го!" Стоя ни жив, ни мъртъв, едва се държа на краката си. В дъното на стаята голяма маса, зад нея мъжага. Седи с наведена глава, тъй че му се вижда вратът, дебел като на пехливанин. Повдига бавно главата си поглежда ме, потръква очите си, пак се навежда над масата и започва да се смее или по-добре да се кикоти. А аз стоя безпомощен, мъча се да не падна. Пак вдига главата си, но вече не се смее, а гръмко извика: „За тебе се застъпва другарят Георги Караславов! Махай се"!
За освобождаването на Талев от ада в Куциян, освен Г. Караславов, са действали и литературният критик Георги Константинов, близките на Талев прилепчани, Тодор Попадамов, Христо Калайджиев и Георги Кулишев.

ЛУКОВИТ
Режима „Изхвърля” писателя за още 4 години. При небивала оскъдица, семейството му оцелява ден след ден принудителното си изселване в  Луковит до 1952 г.

ІІ. …отношението към писателите се съгласуваше с престъпленията на комунистическата диктатура, жертва на която бяха станали хиляди невинни, доблестни българи…

Романът е замислен, като първият от пенталогия …

1939 - ВЪЖДЕЛЕНИЯ ЗА „ГРОЗД”
„Мяркала му се една пенталогия. Щяла да обхване поне едно столетие: борбите за просвета, за български език в училище и църква, за собствено духовенство и накрай за политическо освобождение. Щял да проследи отраженията от разкъсването на българските земи, пълното поставяне на Македония под турско владичество и пораждането на идеята за народно въстание по примера на Априлското. Щял да продължи и след Илинденското въстание, Балканските войни. Първата световна война, периода подир това. Спрял се бил и на общото заглавие на пенталогията „Грозд". Кому другиму е поверил тая своя идея за една пенталогия, не знам, но през лятото на 1939 г. имах щастието да чуя от самия писател замисъла за нея. И както е известно, само преждевременната смърт му попречи за това.”
…                                                                                         Из спомените на Христо Огнянов (Залцбург)
„В първата ще отразя цялото XIX столетие, борбите и изпитанията на едно семейство, от баща до син и внуци. Искам да стигна до тогавашното настояще - до края на 30-те години. И никому няма да простя!"                        
 Димитър Талев

АВГУСТ 1946 г.
Романът е завършен, към края на август 1946 г. Предаден е на Мирослав Минев, който не успява да го издаде и на свой ред го препредава на Георги Караславов, в чието чекмедже престоява чак до 1952 година. 

УСЛОВИЯТА НА РЕЖИМА
Един ден на 1952 пощенски служител навестява Талев със сума пари, разрешение да се завърне в София и поръчение да си изготви самокритика. След време му отнесли брой на „Пиринско дело”. Там под дълго изложение, което не е писал стояло името му.

„Бяхме угнетени, когато прочетохме в „Пиринско дело" дълга самокритика, подписана от Димитър Талев. По съдържание и стил тя не можеше да бъде негова. Явно, съчинил я бил някой друг, за да използва подписа му. Това отношение към един писател се съгласуваше с престъпленията на комунистическата диктатура, жертва на която бяха станали хиляди невинни, доблестни българи. „ (Христо Огнянов)

РОЛЯТА НА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”
…
ІІІ. Политическите режими са нещо преходно, често пъти - те нямат нищо общо с нас.

Недозрели, надути момчетии бяха запретнали ръкави да „чистят" българската литература с насъскване на милиционерските хрътки, които почнаха да гонят, да хапят, а при сгоден случай и да душат най-изтъкнатите творци на българското слово.
При това положение за дълги години не можеше да се очаква съвземане на българската литература; читателите дълго трябваше да гладуват за нови, задоволяващи художествения вкус книги…
Само у заслепени от агитки читатели можеха да намерят някакъв отзвук разкази, повести и романи, в които близкото българско минало и съвсем крещящото настояще бяха предадени в крайно изопачен вид.
„Класовите врагове", без да се вземат пред вид конкретните черти на изобразяваното лице, по правило бяха и духовно, и физически същински изроди, като че ли майка им е била самата чума.
Насилствената колективизация бе представена като внезапно преглеждане на заблуждаваните през вековете селяни, които се надпреварват да предават мило и драго на колективното стопанство; в много случаи като на сватба - с тъпани и зурли, под развети червени знамена, стъпват уж доброволно и възторжено към своята стопанска смърт.
Всички български читатели с верен поглед към действителността и поне с елементарен вкус за художественост, отхвърляха тия произведения.
 „Железният светилник"  извърши решителния пробив в застоя на българската проза след девети септември 1944 година Това бе първата книга от известната вече трилогия, която изглежда ще завърши като пенталогия. Сити от най-долнопробна пропагандистична проза, която хвърля кал върху толкова свети достояния на българския народ и прославя до припадък всичко руско и съветско, читателите почувстваха тоя роман като същинско освобождение на българския дух, като творба, която веднага изпъква със своята висока художественост и завидно българско достолепие.
Жаждата за истинско художествено произведение, българско по сюжет и изпълнение, накара хиляди български граждани да се нареждат на опашки и мирно да чакат реда си да купят един роман - „Железният светилник", нещо наистина небивало и преди 9 септември 1944 година.
Из спомените на Христо Огнянов (Залцбург)