На 10 ноември на сцената на "Музикален театър", Балет „Арабеск” ще отбележи 20 години творческа дейност на великолепната солистка Теодора Стефанова.
Фотографът Костадин Чернев  ще представи запечатани мигове от танца на Теодора във фотоалбума „Талант и женственост”.
След една година отсъствие, през която Теодора стана майка на един прекрасен син, тя отново е на сцената в спектакъла „Дон Жуан” на Боряна Сечанова Трупата ще я поздрави с изпълнението на „Двойнственост” на Лиз Лий.

Теодора Стефанова е родена в София, на 24.09.1970. Завършва ДХУ през 1989. От 1990 до днес е прима на „Арабеск”. Работила е с най-изявените български хореографи, както и с голям брой чуждестранни, между които :Марк Тейлър /САЩ/, Елза Лимбах /САЩ/, Виторио Биаджи /Италия/, Алберто Алонсо /Куба/, Люк Буи /Франция/, Бе Ван Варк /Германия/, Робърт Таниан /Великобритания/, Лиз Лий / Великобритания/ , Роджър Джефри /САЩ/ и пр Гастролирала е в Австрия, Германия, Белгия, Италия, Франция, Корея, Гърция, Испания, САЩ, Югославия, Румъния и др. Те е един от създателите на АМАРАНТ данс студио през 1993. Носител на наградата „Кристална лира”1998.

ТOШЕТО : „ Искам душата да лети...”

Теодора Стефанова

Разговарям с нея във връзка с предстоящото отбелязване на 40-годишнината на „Арабеск”, което съвпада с 20-годишното й присъствие в трупата. Тялото, което сме свикнали да гледаме, това тяло за милиони, ми говори с присъщата си детска наивност за полета на душата, който няма цена.... .

Мила Искренова

Теодора Стефанова е емблема на балет «Арабеск». Нейният талант и уникалност я превръщат в лице на съвременния танц в България.

Началото

Била е на 3 години, когато облечена в кожухче, превръщала щепсела в микрофон и изнасяла пълна програма пред гостите й у дома. Отъждествявала се с Лили Иванова, но присъстващите й я укротявали, като й казвали, че не пее, а грачи. Но за танците всички били единодушни, че е номер 1. Още на тази възраст Теодора се записва в школата по балет на голямата Фея Мустакова. Започва като джудженце и постепенно се „издига” в Снежанка.

Като всички малки момиченца и Теодора е искала да бъде принцеса и в ІV клас е приета в балетното училище, което завършва през 1989 г. Оттогава танцува в балет „Арабеск.

Първи професионални стъпки

Първата й професионална и солистична изява е в „Ария –Бах” от спектакъла „Още веднъж за любовта” с хореограф Маргарита Арнаудова. Тя е дълбоко впечатлена от подхода на голямата хореографка. Започва първата репетиция не с движенията, а с разговор за психологията на човека и самочувствието на танцьора. В началото това е като шок за Теодора, като лекуване на психиката. За Маргарита Арнаудова, както разказва самата Теодора е било важно, излизайки на сцената танцьорът да разкрие целия си вътрешен потенциал. От нея научава, че основното за един танцьор е самодисциплината и увереността в себе си, че балетът изисква себеотдаване и че човек трябва непрекъснато да се преодолява. Маргарита Арнаудова е хореографа, от който Теодора получава неоценим опит и тласък в развитието си. Тя е човека, който винаги е до нея, защото е била свидетел какво е жертвала през целия си творчески път Маргарита, за да запази трупата.

В началото балетът за Теодора е бил само красиви рокли, корони и аплодисменти. Но когато започва да се занимава професионално, разбира, че балетът е непрестенен труд, енергия и нерви. Има дни, в които репетира по 9 часа на ден. Този темпоритъм води след себе си много жертви от нейна страна и пропуснати мигове с приятеля й и с близките й хора. Защото танцът за нея е потапяне в друг свят и докато включиш на нормална вълна, вече си заспал от умора.

Танцът и Теодора