Интервюта с артистичния екип на танцовия пърформанс „Метроном“
24.02.2016
Интервю с хореографа Живко Желязков
Свикнали сме в представленията ти да срещаме опитни изпълнители, но много често и танцьори, на които ти даваш възможност за дебют. Каква е провокацията и мотивацията ти в "Метроном" да събереш в един екип млади и по-опитни изпълнители? И има ли това общо с твоя начин на измерване на времето?
За мен е удоволствие да работя с млади артисти, които завършват Dance PORT Derida, защото в продължение на една година сме успели да изградим взаимно доверие, което за мен е най-голямата ценност в един екип. Това, че част от тях нямат голям опит, не е причина да бъда обезпокоен за това дали ще се справят. През тази една година, докато бяхме заедно, усетих неведнъж, че те са личности с отношение към социалните въпроси и са със съзнанието, че съвременният танц е начина, по който могат и искат да изразят себе си.
Театър "Азарян" е нова сцена за Derida Dance. Какво ви накара да излезете от сцената на Derida Dance Center?
Всяко едно ново пространство на работа изисква концепцията на проекта да бъде съобразена с него, а също влияе върху работния процес. Това в голяма степен предопределя по-различна първоначална насока на развитието на идеята. Това, че в „Метроном“ участват много артисти, не е основната причина, поради която решихме да работим в друго пространство. Много се радвам, че това е Театър "Азарян", защото е изключителна рядкост да работиш с толкова професионален технически екип.
Винаги работиш в тандем с Иван Шопов, познат още с лейбълите COOH и Balkansky. Каква е рецептата на тази толкова дълга професионална връзка?
С Иван никога няма проблем с комуникацията. При работата ми с него не се налага да говорим дълго за идеята, разбираме се с няколко думи. Мога да кажа, че провокацията идва от двете страни. В някои от случаите посоката давам аз, но много често той развива звуковата среда по неочакван за мен начин, който в същото време е много адекватен за развитието на действието.
Защо "Метроном"?
Метрономът е уред, който отбелязва кратки промеждутъци от време и е точен ориентир за темпото. Темпото, което пък обозначава относителната скорост на действието. В цялостната организация на ежедневието ни се оказва, че времето е един от най-ценните ресурси. Стремежът ни да бъдем "пълноценни" понякога ни кара да усещаме времето като недостатъчно. За да компенсираме това, жертваме вътрешния си ритъм. Мисля, че това е актуално усещане за много хора и бих желал с този проект да насоча вниманието към него с риск да изостря това чувство за недостатъчност. Това е първият проект до момента, в който всяко изграждане на нова сцена е свързано с толкова много изчисления на време и действие, което трябва да се случи в определени интервали. Същия принцип на работа приложи и Иван.
Продукционният процес преминава между две различни пространства - Derida Dance Center и театър „Азарян“. Трудна ли е адаптацията?
Трудно е придвижването от едното място на другото, защото е рисково. Притиснат от времето, се налага работният процес да продължава в метрото и по улиците, докато вървя към театъра, което де факто ме лишава от това съзнателно да пресичам и се налага да приложа автоматика (Смее се).
Интервю с композитора Иван Шопов
Дефинираш работата по правене на звукова среда за представления като "звуков дизайн". Защо и с какво е различното от вече познатите лейбъли COOH, Balkansky?
Основното правило при работата ми със звукова среда за представления е да не следвам правилата при създаване на електронна музика. Темпото, тембъра и всички звукови нюанси се създават изцяло по вдъхновение от движенията на танцьорите и ръководството на хореографията, което няма как да се случи при COOH или Balkansky. Музиката е допълнение към представлението, но също така и водещ ритмичен гръбнак, особено при „Метроном“.
Има ли изненада и този път? Свикнали сме Иван Шопов винаги да е непредвидим.
В "Метроном" за първи път използвам съвсем нова технология за създаване на звуковата среда, която ми позволява да манипулирам и създавам звука на живо посредством сложни аналогови връзки. Също така, светлинните картини на представлението ще бъдат командвани от музиката, която съм направил.
Предвид че пътуваш много и дори е трудно човек да се ориентира къде си, как технически успявате да се стиковате с Живко, така че всяко хореографирано движение да прозвучи в пространството?
С Живко е много приятно да се работи, както в едно и също пространство, така и от разтояние. Още от първия ни съвместен спектакъл „ARTeFACT“, комуникацията вървеше много често по телефона, което не ни попречи да се разбираме перфектно, използвайки абстрактните думи и идеи за звуковата среда. Аз обичам предизвикателствата на въображението и работата ми по тези проекти винаги успява да ме зареди с много идеи и вдъхновение.
След премиерата на "Метроном" готвите парти в ДНК- другото много загадъчно пространство в НДК, може ли да ни кажеш какво да очакваме, очартава се силен съботен МЕТРО-маратон?
Определно ще е интересен и интензивен маратон, който ще продължи с музика в различни стилове в ДНК. Там ще започнем с Mytrip и неговия ембиънт лайв, след което ще се включи един от най-новите електронни проекти Saturated Pixels, които ще предложат на публиката дълбоки и мелодичени лайв изпълнения. След тях ще продължа и аз с най-новите ми музикални търсения в стиловете idm, deep dubstep и drum and bass, допълнени със звуци на живо, което ще зареди атмосферата с енергия, за да посрещнем след мен и моя съгражданин от Троян - Cyberian. Той също ще направи интересен лайв с авторска музика и разчупени ритми, за да задържи темпото на вечерта и на сцената да излезе Hypnos, който ще ни поведе в ритъма на техното, създадено на живо с помощта на машини и добро настроение. За края на вечерта имам идея да направим и едно импровизирано изпълнение на живо, включващо всички изпълнители от афтър партито и техните музикални играчки.
След "Метроном" какво предстои на Иван Шопов?
Предстои ми пътуване до Канада, за да изнеса лекции на тема звукова среда и създаване на електронна музика в няколко техни университета, както и участие с уъркшоп по рисуване и музикален сет на Български фестивал, организиран в Торонто. След като се върна от там, на 15-ти април ми предстои и дългоочакваното продължение на поредицата партита, наречени One Man Party, в които представям 4 от проектите ми в 7-часов сет, преминаващ от ембиънт, техно до дъбстеп и дръм енд бас. Като за новото издание съм поканил и мои приятели, които да застанат до мен в 7-часовия маратон, правейки музиката на живо от началото до края. В клуб Mixtape 5 към мен ще се присъединят Mytrip, 80s Clash, Avigeya и Ogonek. Не пропускайте товa музикално пътешествие, организирано с помощта на EventEase.
Въпрос към Диана Александрова, танцов изпълнител
След Зен игра (Zen Play) това е второто ти представление, в което работиш с Живко Желязков. Намираш ли разлика в подхода му?
Диана: Гледала съм и други негови спектакли освен тези, в които участвам. Това което е изумително е, че не се повтаря нито в замисъла си, нито движенчески. Всеки един негов спектакъл има ясна насоченост, засяга даден казус и движенията са просто средство. Като подход винаги е себе си, няма разни тактики за работа, той е импулсивен, зареден с много енергия, с която винаги заразява и другите и ги въвлича в работата. Вярва в хората, с които работи, а това може би е ключът към успешни начинания.
Въпрос към Бела Харитова, танцов изпълнител
По колко часа на ден ти се събират в залата? Определено е нужна издръжливост, от къде намираш сили да се справиш?
Бела: Не съм ги броила, но в общи линии си живея там. Както много други, да не кажа почти всички танцьори. Това е работа като всяка друга и изисква време, усилия и постоянство. Освен това е и изкуство, което изисква още повече - отдаденост, саможертва и вдъхновение. Издръжливостта е въпрос на решение и на разумен баланс между работа и почивка. А сили не намирам изобщо - когато се получава съм толкова заредена, че те сами идват, а когато не се получава просто нямам избор, от себе си никой още не е избягал. Тържествено се отказвам по петдесет пъти на седмица и постоянно се връщам. Толкова ненавиждам репетициите, колкото ги и обичам. Предполагам просто обичам танца и това си е.
Въпрос към Янита Кирова, танцов изпълнител
Ти си дипломант в НАТФИЗ, а също така с "Метроном" бележиш и края на обучението си в обучителната програма по съвременен танц "Dance PORT Derida". Чувстваш ли се удовлетворена, че си направила всичко за успешна бъдеща кариера? С какво двете обучения си приличат и различават?
Янита: Не знам какво съм направила аз, но НИЕ направихме много! Пак казвам НИЕ, ЦЕЛИЯТ ЕКИП сме силата, без която това представление не би се случило, не и в този вариант. За всеки от нас това беше Мисия и с ръка на сърце казвам: Смятам че я изпълнихме! И да, тази година се дипломирам в НАТФИЗ. Видях много прекрасни неща там, научих много, но имаше и разочарования. И все пак не бих могла да сравня двете обучения. Субективно е. Може ли човек да сравни каменните реки на Витоша и Старопланинското било – и двете имат своите очарования, зависи къде си оставил сърцето си и къде би се върнал отново.
Въпрос към Александрина Димитрова, танцов изпълнител
Преподаваш африкански танци и самба, тренираш капоейра, с какво те привлече съвременния танц?
Александрина: Съвременният танц ме привлича с неверятната си палитра от състояния и емоции, които може да пресъздаде с пълна свобода. В допълнение към това, обучението ми дава възможности да обогатя своята собствена работа, да мисля по-разчупено и да изляза от установения "вариететен" модел, който по правило се прилага за всички жанрове от афро-бразилския фолклор.
Въпрос към Ана Петкова, танцов изпълнител
Идваш от класическия балет. С какво опитът там ти помогна за съвременния танц?
Ана: Да, наистина преди 3 години, когато започнах да се занимавам с танци, именно класическият балет беше първото нещо, към което се ориентирах. Винаги съм знаела, че ще дойде моментът, когато ще се занимавам със съвременен танц, но в началото нямах нужната за това физическа подготовка. Балетът изигра за мен ролята на една незаменима основа, но не само за изграждане на мускулатура, защото чрез него се научих и на дисциплината и постоянството, които определено са нужни за постигането на напредък и в съвременния танц
Въпрос към Бояна Радкова, танцов изпълнител
Кънки на лед, представления по кораби, а си само на 21 години. Как виждаш бъдещето си след 5 години?
Бояна: Да, през не малко неща съм минала, а съм само на 21г. и това е така, защото съм от 3 годишна по залите! Фигурното пързаляне беше нещо преходно в моя живот, но то и балетната подготовка там ми дадоха много голям тласък и стабилна основа в това да се занимавам със съвременен танц. Покрай корабите пък добих голяма опитност в това да се изявавам пред многохилядна, претенциозна и взискателна публика в сравнително големи театри и работа с различни танцьори от цял свят. Независимо от това обаче Derida Dance Center и програмата за съвременен танц ми показаха, че има още много какво да науча, да се развивам и да надграждам като танцьор. Участвала съм в изготвянето на различни спектакли, но работата ми в Dance PORT Derida покрай премиерата на „Метроном“ е нещо различно и предизвикателно за мен, до което се докосвам за първи път. Kак виждам бъдещето си - танцът някак си ме научи да живея за всeки един момент и на пълни обороти. Бих искала краят на програмата да е едно много силно и ново начало за мен и да бъда част от прекрасния танцов свят на Derida Dance Center и бъдещите му проекти!
Въпрос към Мария Велева, танцов изпълнител
Ти беше избрана от един от топ американските млади хореографи Сидра Бел по време на нейно гостуване в Derida Dance Center и получи стипендия, за да работиш с нея в Ню Йорк. Какво е усещането и какво точно ти предстои там?
Мария: Това е мечта на всеки танцьор – да бъде оценен и да получи възможност за развитие и изява. Пътуването е планувано за края на април и в рамките на две седмици ще участвам в работния процес на танцовата компания на Сидра Бел в Ню Йорк. Новината за стипендията беше много неочаквана и съм изключително благодарна, че имам този шанс.
Въпрос към Гергана Илиева, танцов изпълнител
Как попадна в Derida Dance Center? Как се стига до възможността да си част от екипа на "Метроном" и кой беше най-трудният момент за теб ?
Гергана: В Дерида попаднах благодарение на друг участник в спектакъла – Стефани Ханджийска. Исках да се развивам в сферата на съвременния танц и се обърнах към нея с въпроси относно кандидатстването в НАТФИЗ. Тогава тя ме информира за Derida Dance Centre и за програмата, Dance PORT Derida. Това съвпадна с времето на кандидатстване и бях приета. Tова ми позволи да съм част от спектакъла „Метроном”, който е завършващият пърформанс нa програмата. Участието в програмата изисква ежедневни усилия и отдаденост. Най-труднoто за мен беше да се науча да изразявам себе си и емоциите си чрез движенията, а не просто технически да изпълнявам правилно комбинациите, зададени от хореографа.
Въпрос към Стефани Ханджийска, танцов изпълнител
В екипа на „Метроном“ си един от опитните изпълнители, имаш и дебют като хореограф с The TimeStopper. Кое те мотивира да приемеш предложението за включване в тази толкова мащабна танцова продукция?
Стефани: "Метроном" е глътка свеж въздух за мен. В този спектакъл се чувствам отново онова дете, което на 16 реши, че иска да се занимава с танц. Изненадвам се как този процес ме накара да правя нещата много начисто, да се абстрахирам от "занаята". Много съм благодарна за възможността да бъда част от този спектакъл. Екипът ни е голям и много амбициозен, много сме искрени в това, което правим. " Метроном " ми дава възможност да си кажа: " ден след ден, репетиция след репетиция, всичко се надгражда и развитието се случва". Още на първата репетиция усетих това чувство на свобода в залата и не можах да устоя. (Усмихва се.)
Въпрос към Стела Томова, танцов изпълнител
Стела, наскоро ти стана майка, а сега си в перфектна форма. Как успя да се върнеш на сцената? Живееш с друг талантлив хореограф - Филип Миланов. На пръв поглед всичко при теб е танц.
Стела: Когато човек има силно желание и амбиция, може да постигне всичко. „Метроном” е четвъртото танцово представление след раждането на сина ми. Опитвам се да разграничавам професионалния от личния си живот, но невинаги успявам. Танцът е неминуема част от ежедневието ми.
Въпрос към Мая Иванова, танцов изпълнител
Разкажи ни за срещата ти с танца. Знаем, че дъщеря ти следва твоите стъпки?
Мая: Срещата ми с танца като цяло беше в детска възраст. Осъзнатата среща беше далеч по-късно, когато преди няколко години се озовах в залата за класически балет. Именно от тогава и дъщеря ми е с мен и търпеливо наблюдава всеки клас, впоследствие и тя направи своите първи стъпки в балета, а от скоро и в съвременния танц. А моята среща със съвременния танц беше чрез един танцов лагер, организиран от Derida Dance Center. И всяка среща с танца, независимо като участник, зрител или съпреживяна чрез успехите на детето ми, е допир до необятното и красивото.
Въпрос към Милена Виденова, танцов изпълнител
Милена, ти си едно от лицата на Derida Dance Center - изпълнител, преподавател, член на УС. Как се случи срещата ти с Живко и Наско?
Срещата ми с Живко и Наско се случи почти случайно през 2010 година. Тогава ми се наложи да напусна предишния център, в който танцувах, и в търсенето попаднах на съвременния танц, който беше нов за мен. Сега е неизменна част от живота ми.
Въпрос към Симона Тодорова, танцов изпълнител
Как се работи с Живко, и какво място в кариерата ти на изпълнител заема "Метроном"?
Симона: Работата с Живко е много енергийно наситена,много вдъхновяваща и мотивираща...даже започнах да преоткривам качества и черти от характера си,които може би тайно съм знаела,че се спотайват някъде вътре в мен, но никога не съм предполагала, че ще изскочат с такава сила. Имам чувството,че с него се намирам в друга часова зона, в която времето отлита неусетно.Той има ОТНОШЕНИЕ към хората,с които работи и създава една прекрасна работна среда.Всичко е чисто и откровено. За мен всеки проект, с който се захвана, е приоритет. Няма как, това ми е професията.Това е единственото нещо,което може да удовлетвори душевните ми нужди, особено когато имам възможността да работя с човек като Живко.
Въпрос към Цвета Цочева, танцов изпълнител
Как се стига от залата за стандартни танци до център за съвременни танци? Това не са ли две противопложности?
Цвета: Разбира се, че са противоположности, но точно там е предизвикателсвото. До изкуството на съвременния танц ме доведе желанието ми за равитие и самоусъвършенстване, да стана по-добър и всестранно развит танцьор и артист. Уникалната възможност за това да се случи е "Dance Port Derida".
Въпрос към Станка Рачева, танцов изпълнител
Ти си от Пловдив, но от година живееш в София заради участието ти в програмата "Dance PORT Derida". С днешна дата как намираш това свое решение за промяна? Какви са бъдещите ти планове?
Тази промяна ми се отрази много добре. Научих толкова много през тази една година в различни отношения. Работата с професионалисти като Живко, Мария, всички гост-хореографи, които ни преподаваха в рамките на работните ателиета – това е прекрасен опит и съм благодарна за него. Плановете ми са да продължавам напред, да творя. По принцип се занимавам с пърформанси, с улично изкуство и ще продължавам в тази посока.
Въпрос към Ясен Попов, танцов изпълнител
Излизаш на сцената с 15 красиви жени. Каква е цената?
Ясен: Цената е всъщост доста голяма - трябва да работя доста за техниката и гъвкавостта си, за да не изоставам и паралелно петнадесеторно да умножа ин-енергията си.
всички новини от Дерида денс център »
профил на Дерида денс център »
всички новини април 2024 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК