„Доходно място” като усещане за българския преход
07.11.2015
Интервю на Виолета Тончева с режисьора Крис Шарков преди премиерата на неговата постановка „Доходно място” във Варненския драматичен театър на 13 и 14 ноември 2015 г. Сценограф Радостина Тодорова, костюмограф Даниела Николчова, хореограф Татяна Соколова, авторска музика Георги Георгиев. Участват актьорите: Адриан Филипов, Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Веселина Михалкова, Ина Добрева, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Петя Янкова, Свилен Стоянов, Стефан Додуров, Гергана Арнаудова и Валери Вълчев.
- „Днешната мода е друга - да се живее в изобилие. Не те ли хванат – не си крадец. Какво го интересува обществото откъде са ти парите?”, казва Вишневски, един от героите с/в „Доходно място”. „Mодата” oт XIX век се оказва актуална и през XXI век…
- „Доходно място” е може би най-социалната пиеса на Александър Островски, силна социална сатира, пронизана от романтична линия. Александър Островски, подобно на Чехов, постига в този текст тематична и жанрова полифония, която влага вътре в самите образи. Той е силно сатиричен както спрямо властта, така и спрямо бунтуващия се човек, макар да е ясно че трябва да симпатизираме на протагониста Жадов. Мястото на индивида в новия социум - това е моя тема и в много други постановки. Исках да проверя доколко тя може да бъде прокарана и чрез тази пиеса от руската класика.
- И какво сочи резултатът от тази проверка?
- В постбрехтианския театър целта е класическите пиеси да се оглеждат в модерното общество, не само във външната, а и в смисловата страна на нещата. Макар и актуална, пиесата, разбира се, е поостаряла, така че в процеса на работа някои линии претърпяха развитие. Важно е режисьорските решения да търсят адекватен превод на проблематиката, съотнесена към съвременното общество. В този момент точно театърът трябва да се занимава със социални проблеми. Артистът в България става все по-маргинален, така че той не може да няма отношение към тези проблеми. От друга страна, основната тема на Александър Островски е разминаването между романтичния и материалния свят и в едно общество на забавлението, в каквото живеем днес, си струва да преоткрием този автор.
- Защо модерното общество стана подвластно на култа към забавлението?
- Огромна тема. Култът към хедонизма като проблем на съвременния човек е обект на изследване от много автори, като Паскал Брюкнер. Огромната духовна криза се усеща навсякъде в Европа, рефлектира и върху България. Особеното тук е, че ние усещаме направо лошите страни на хедонизма, без да сме изпитали добрите и в условията на неолиберализъм това прави проблема още по-болезнен.
- Как извеждате тези идеи? Идеите ли изграждат екипа или обратно?
- С повечето актьори съм работил и в други проекти. Преди години Гергана Арнаудова, Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Пламен Димитров участваха в моята постановка „Макбет” на варненска сцена. С Адриан Филипов имаме обща работа в „Народен враг”, Ина Добрева играе в „Презрението”, така че творческата ми връзка с тях продължава. Има и нови актьори. Разчитам на случването на срещата с интересни хора. Това е някаква емпатия. Често вкусовете се припокриват, но невинаги. Понякога е необяснимо. Така или иначе - без връзка между режисьора и актьора трудно може да се произведе добра постановка. Присъствието на актьора в българския театър става все по-важно, тъй като възможността за експериментиране му е отнета, оттам и все по-видимата тенденция да се прави театър между приятели.
- Останахте ли верен на първоначалната си концепция за постановката?
- В началото бях настроен за много по-бунтарска постановка, бях под влияние на „Народен герой” и исках да вкарам подобен герой в друга пиеса, но този първоначален импулс се промени. Промени се философското съотношение между бунта и властта, те станаха някак по-изравнени. Не дочакахме голямата обществена промяна и разочарованието от последните години намери своя отзвук в постановката. Театърът е живо изкуство, то се развива благодарение на социалната среда и хората, които го създават. Сега „Доходно място” излъчва повече отчаяние и по-малко жлъч за промяна, отколкото в началото.
- Сложен финал без промяна...
- Не. Промяната трябва да започне от малките неща, от разбиране на ситуацията, от това как живее всеки от нас. Обществото ни все още не е готово за промяна, а има болезнена нужда от нея. Ако трябва да обобщя, „Доходно място” иска да предаде усещането за българския преход, но не в реалистичен план, а като енергия, като настроение. Усещането за живот между постсоциализма и неолиберализма, в който раждаме нашата уникална болка, с обърканите си лични животи и объркани цели.
- По време на фестивала „Битеф”, след спектакъла „(A)pollonia”, който казва много истини за полската история, режисьорът Кшищоф Варликовски, ми каза: „Вие, българите, може да разберете това представление, защото много страдате”. Тогава в съзнанието ми се отключи идеята как искам да въздейства моето представление. Героите в никакъв случай да не затъват в страдание, пиесата няма мащаба на трагедия, по-скоро в тяхната обърканост има и трагедия, и комедия, и абсурд. Тази сложна жанрова смесица прави тъканта на „Доходно място”.
Варна, 6 ноември 2015 г.
всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
всички новини ноември 2015 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК