сезон 2011/2012 251-ва премиера – 07.10.2011
МАКСИМАЛИСТЪТ
Станислав Стратиев
Ако си купите гардероб и той говори, може и да не сте луд.
Но когато Гардеробът ви разбира от изкуство, рисува портрет на жена ви и държи да му вземете куче, значи животът ви е изправил пред поредица изпитания, за които може и да не сте готов…
На 9 септември 2011 година Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години.
В повече от половинвековната история на Сатиричния театър няма автор, игран толкова много и с такъв успех – и като брой постановки, и като брой изиграни представления, и като феноменален успех сред зрителите. Поколения актьори се утвърдиха в неговите пиеси.
Затова е съвсем естествено, че във връзка с юбилея, театърът осъществява Програма „70 години от рождението на Станислав Стратиев”.
Тя включва вече излязлата през май т.г. богато илюстрована книга-албум „Стратиев и Сатирата” (съставител Любомир Стратиев), новите постановки на „Максималистът” (режисьор Гаро Ашикян), „Животът, макар и кратък” (режисьор Василена Радева) и колажа по текстове на Станислав Стратиев озаглавен „Лека форма на тежка депресия” (режисьор Йонко Цонев), които ще имат премиери в началото на предстоящия театрален сезон 2011/2012.
Станислав Стратиев
(9 септември 1941, София – 20 септември 2000, София)
Станислав Стратиев завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968 г. През 1964–1968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 1968–1975 г. работи във в. „Стършел“. От 1 юни 1975 до 1983 г. и от 1989 г. до смъртта си е драматург на Сатиричния театър. От 1983 до 1986 е директор и художествен ръководител, от 1986 г. до 1989 г. е художествен ръководител на театъра.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. ”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. Следват белетристичните книги: „Троянски кон“ (1971), „Дива патица между дърветата” (1972), „Пътешествие без куфар“ (1972), „Пеещият кораб“ (1973), „Пейзаж с куче“ (1977,1986), „Подробности от пейзажа“ (1978), „Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“), „Живот в небето“ (1983), „Българският модел“ (1991), „Последно кино“ (1991), „Упражнения по другост“ (1993), „Стоян“ (1995), „Лице от Греко“ (1997), „Мотиви за кларинет“ (1997), „Вавилонска хроника“ (2000), „Избрано. Белетристика и драматургия” (2002, 2009), „Стратиев и Сатирата” (2011), „Българско зелено” (2011). Автор е на киносценариите: „Гардеробът“ (1974), „Пазачът на крепостта“ (1974), „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (1981), „Оркестър без име“ (1982), „Равновесие“ (1983), „И Господ слезе да ни види“ (2001), „Врабците през октомври“ (2006). Станислав Стратиев е носител на държавни отличия, на престижни наши и международни награди.
Сатиричният театър открива драматургичния талант на Станислав Стратиев. На 11 февруари 1974 г. е премиерата на първата му пиеса „Римска баня”. Следват 11 постановки в Сатиричния театър по негови текстове: „Сако от велур” (1976), „Рейс” (1980), „Максималистът” (1984), „Животът, макар и кратък” (1986), „Балкански синдром” (1987), „Мамут” (1990), „От другата страна” (1993), „Зимните навици на зайците” (1996), „Мотиви за кларинет” (2001), „Римска баня” (2006).
Стратиев е автор и на други пиеси: „Не падай духом” (Първа постановка в Младежкия театър, 1982), „Рагаца” (първа постановка в ЦКТ, 1982), „Подробности от пейзажа” („Земята се върти”) (първа постановка в Театър „Българска армия”, 1987), „Празни стаи” (първа постановка в Театър „София”, 1999). Едва ли има български театър, който да не е поставял негови пиеси.
Повести, разкази и фейлетони на Стратиев са превеждани и издавани на много езици.
Пиесите му са превеждани, издавани и поставяни в Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Индия, Ирландия, Италия, Канада, Кипър, Китай, Куба, Кувейт, Мароко, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сирия, Словакия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швеция, Югославия, Япония и другаде.
Спектаклите по Станислав Стратиев само в Сатиричния театър са играни над 1500 пъти. С негови постановки театърът е гостувал в Австрия (Виена, 1993), Алжир (Алжир, 1987), Куба (Хавана, 1986), СССР (Москва, 1977; Москва и Ленинград, 1984; Ленинград, 1988), Унгария (Будапеща, 1987), Финландия (1988), Франция („Театър на нациите, Нанси, 1984).
Гаро Ашикян е роден на 1 май 1973 г. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, специалност композиция в класа на проф. Иван Спасов и режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Пламен Марков.
Постановки:
- “Кайн” от Байрон, ДТ - Смолян
- “Пуякът” от Мрожек, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
- “Тартюф” от Молиер, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
- “Хубавата Клара” от Фасбиндер, ДТ - Благоевград
- “Господин Паул” от Танкред Дорст, Малък градски театър “Зад канала”
- “Олеана” от Мамет, Фестивален център – Варна
- “Delete” от Баурезима, Театър “София”
- “Женитба” от Гогол, Срумица /Р.Македония
- “Ревизор” от Гогол, ДТ - Благоевград
- “Господин Колперт” от Гизелман, ДТ - Стара Загора
- “Закуска, обяд, вечеря” от Мошина, ДТ – Благоевград
„Боговете” от Георги Данаилов, Сатиричен театър
"Еснафска сватба" от Б.Брехт, Срумица /Р.Македония
“Женитба” от Гогол, ДТ - Пазарджик
"Онзи, който се хили" от Венцислав Кулев, Народен театър „Иван Вазов”
Автор на музика за театрални постановки и филми.
Награди:
- “Ревизор” – награда на публиката на Театралния фестивал в Благоевград
- Награда за съвременна композиция на Академичния конкурс за Камерна музика
- Лауреат на конкурса “ Иван Спасов” за съвременна българска музика.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК