Театрални новини



„Кармина Бурана” на 18 август

12.08.2011

„Кармина Бурана” на 18 август
„Кармина Бурана” на 18 август – кулминацията на Опера в Летния театър – Варна 2011

Кулминацията на Опера в Летния театър – Варна 2011, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019, предстои на 18 август, 21.00 ч. с премиерата на драматичната кантата „Кармина Бурана” от Карл Орф - копродукция България (Варна) – Холандия. За пръв път в историята на Варненската опера в постановъчния екип са ангажирани предимно чуждестранни творци: Мариане Бергльоф – режисьор, Мартин Зомерлате – хореограф-постановчик, Андрей фон Шлипе – сценограф, Катрин Рьоле – костюмограф. Диригент Найден Тодоров.

Проследете биографиите на постановъчния екип тук:

http://www.operavarna.bg/news_bg_news.php?page=news_show&nid=1120

В продукцията участват оркестър и хор на Държавна опера Варна, хор на Държавна опера Русе, хор при Детско-юношеска опера на ОДК Варна, под диригентството на Найден Тодоров. Диригенти на хоровете: Малина Хубчева, Христо Стоев, Ганчо Ганчев. Репетитор на балета Гергана Георгиева.

Солисти: Анна Андреева (Фортуна), Румен Стефанов (Смъртта), Илияна Славова (Пролетта), Николай Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Николай Димитров (Дебелият), Павел Кирчев (Пияницата), Евгения Минкова, Илиана Божкова (Похотта), Валерий Георгиев, Георгиос Филаделфефс (Лебедът), Карина Скжешевска, Ирина Жекова (Любовта), Пламен Димитров, Дитер Гофинг (Мъжът), Галина Велчева (Жената).

Спектакълът е под почетния патронаж на г-жа Даниела Петрова – председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии в 41-то Народно събрание на Република България

Концепцията за спектакъла

Мариане Бергльоф

Режисьорската концепция интерпретира идеята на Карл Орф за Световния театър, който пресъздава на сцената човешкото съществуване с всички негови житейски върхове и падения, щастие и нещастие, радост, разочарование и надежда. Тъй като използваните от Орф текстове датират от Средновековието, избрах образния език от онова време – алегорични фигури. Смъртта е големият актьор и централна фигура в произведението. Интересни са и другите персонажи: Фортуна – съдбата, която от една страна персонифицира щастието, но от друга може да въвлича хората и в нещастие или Пролетта, която претворява и възхвалява радостта от живота. Съществено за мен в тази постановка е открояването на безграничната универсалност на темите - например как хората винаги са се стремели към спасение, до което в крайна сметка може да доведе единствено любовта.

Андрей фон Шлипе

Пространството в моята сценография, замислено като алюзия за празна театрална зала, се позовава върху известния цитат от Карл Орф, който характеризира „Кармина Бурана” като световен театър. Персонажите на Орф населяват празната зала, в която липсват обичайните места за сядане, но зрителите биха могли да си представят, че се намират на имагинерната сцена и от нея наблюдават събитията. Няма ги и балконите, само няколко дъски напомнят, че вероятно някога са съществували. Вместо тях доминира природата – небето, което се разстила над всичко и всички, зеленината, която прозира зад вратите...”

Катрин Рьоле

Да пресъздам чрез костюми вечния кръговрат на живота така, както в музиката го е претворил Карл Орф, за мен бе много приятно творческо предизвикателство. Опирайки се на Средновековието и стила Ампир, разработих 208 сценични костюма, в които се опитах да вложа посланието за непреходност на идеите, заложени в „Кармина Бурана”. Дрехите не прикриват артистите, а ги допълват с разнообразието от материи, следвайки една елегантна естетика, която не отклонява вниманието от играта на сцената. Алегоричните фигури на Фортуна, Любовта, Смъртта и Пролетта превеждат зрителя през сюжета, който е актуален и близък и до съвременните хора.

Историята на „Кармина Бурана” проследете тук:

http://www.operavarna.bg/news_bg_news.php?page=news_show&nid=1119

Пресконференцията за „Кармина Бурана” е на 17 август, 13.00 ч., фоайе първи балкон, Основна сцена, Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Очаквайте последния спектакъл от Опера в Летния театър – Варна 2011 – мюзикъла „Бремен” по Александър Владигеров, постановка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, режисьор Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев Ге. К. (26 август).

Историята на „Кармина Бурана”

Наименованието „Кармина Бурана” (Песни от Бавария) идва от лат. carmina - песни, поезия, Burana – Бавария (по името на средновековния манастир Beuern, днес Бенедиктбойерн, Бавария). В основата на произведението на Карл Орф стои ръкописният поетически сборник „Кодекс Буранус” (Codex Buranus) на средновековни странстващи френски, немски, английски и италиански поети от средите на духовенството и академичната младеж. Въпреки анонимността, някои от текстовете се приписват на Валтер фон дер Фогелвайде, Дитрих фон Аист, Уго от Орлеан и др. „Кодекс Буранус” представлява уникална смес от простонародна и светска средновековна поезия на къснолатински и старинен немски език с религиозна, морална, любовна или сатирична тематика. През 1847 г. изследователят Шмелер открива песенния кодекс в манастира Бенедиктбойерн и го издава под името „Кармина Бурана”, а Карл Орф се натъква на него през 1934 г. Съдържанието на кодекса и миниатюрата “Колелото на Съдбата” възпламеняват въображението му и в продължение на 2 години той композира своята драматична кантата за солисти (сопран, тенор и баритон), смесен хор, едногласен детски хор, симфоничен оркестър и танцьори. Сюжетът, загатнат чрез различните ситуации, е организиран в 3 основни дяла, 7 обособени части и 25 отделни номера на латински език (от № 7 до № 10 вкл. на старинен немски език). “Колелото на Съдбата” се възприема като символ за преходността в живота, който така лесно подменя щастието с нещастие и възхода с падение. Внушението за триумф на човека над житейските превратности и за духовно надмогване - дори над смъртта, преминава през цялото произведение и го споява в органично цяло. 42-годишният Карл Орф смята „Кармина Бурана” за първото си значимо произведение, въпреки че вече имал успех като автор на опери, кантати, театрална музика, квартети и множество песни. След създаването на кантатата, той пише на своя издател Шот: “Можете да унищожите всичко, което съм композирал досега и което, за съжаление, Вие вече сте публикували. С “Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”. И наистина - от премиерата във Франкфурт на Майн на 8.VІ.1937 г. до днес, “Кармина Бурана” продължава да завладява музикалния свят с магнетичната си мощ.

Съдържание

Пролог: Първият хор от пролога, в остинатен ритъм, с властен, заклинателен характер дава силен тласък на енергията. Едногласният напев: “Пролетта идва” звучи като тайнствено заклинание на пролетта от старинен обряд. Нежното соло на баритона “Omnia sol temperat” не нарушава умиротворено-лирическото настроение. Шумният хоровод се превръща в танц с весел камбанен звън. Игри, танци и песни се сменят все по-бързо. Първата част завършва с апотеоз на любовта: Were diu werlt alle min…

Втора част: В таверната виждаме контрастна на първата част сцена – тук действащи лица са пияници и бродяги. На първи план е поетът, който изповядва в саркастичен тон своята душа. Следват шеговитата песен на печения лебед и на мераклията абат, комуто не са чужди земните изкушения. Заключителният хор на пияниците (№14) с неговата равномерна пулсация прекъсва внезапно, като че ли цялата разгулна компания се е провалила вдън земята.

Трета част: Дворецът на любовта ни отвежда в един друг свят и проследява нежните трепети на двама млади влюбени, към чиято съдба Фортуна е най-благосклонна. Постепенно се стига до финала “О, Фортуна” – внушението е за това, че всички сме подвластни на Фортуна, която днес един, а утре друг понася на крилете на щастието.

В безчислените постановки на “Кармина Бурана” сценичната форма непрекъснато се променя, но тя си остава бестселър в музикалния театър.

Слушателите неизменно чувстват огромната образна сила на тази творба. Нарочната простота на средствата прави поразително впечатление. По същество Орф не реставрира музиката на историческото минало. Той съчинява нова музика, а неговите експерименти служат като своеобразен мост между настоящето и миналото в човешката култура. Маската на музикалното простодушие и безобидност съответства на склонността му към притчата, към примитивните форми на народния театър. Всъщност Орф претендира древногръцката трагедия да бъде възродена на съвременна сцена. “Древногръцкият” му стил е последователен и строг, лишен от сантименталност, мъжествен и суров, чужд на декоративността. Неговото обръщение към елементите на култовото изкуство е напълно оправдано и се възприема като обективно художествено решение.

Постановъчен екип на „Кармина Бурана”

Мариане Бергльоф – режисьор

Родена в Швеция, завършва Университета в Осло със специалностите музикология, изкуствознание и театър, специализира в Оперно студио Цюрих. Работи като асистент-режисьор в Държавния театър в Карлсруе, където по-късно режисира и свои продукции. Като режисьор на свободна практика поставя различни заглавия за театри в Германия, Норвегия, Швеция, Холандия и Полша. Сре най-успешните нейни постановки са: „Вълшебната флейта” на Моцарт, „Веселите уиндзорки” от Николай, „Продадена невеста” от Сметана, “Сестра Анджелика” от “Триптих” на Дж. Пучини, „Палячо” от Леонкавало”, „Хензел и Гретел” от Хъмпърдинк, “Кратък живот” (La vida breve) от Мануел де Файя, “Детето и вълшебствата” от Равел, „Консулът” от Меноти, „Прилепът” от Щраус, „Орфей в ада” от Офенбах и „Страната на усмивките” от Лехар. Мариане Бергльоф е режисьор на международни продукции на „Риголето” от Верди (2003-2004) и „Мадам Бътерфлай” от Пучини (2007).

Мартин Зомерлате – хореограф-постановчик

Роден във Виена, завършва Балетната академия в Монте Карло, специализира в Националния театър Мюнхен, изучава вокално майсторство в Института за музикален театър на Висшето музикално училище в Карлсруе, специализира пеене в Щутгарт и Хайделберг, взема уроци по актьорско майсторство при Михаел Радемахер в Badisches Staatstheater. Артистичните му интереси се простират върху различни изкуства и взаимното им обогатяване. Творческата му биография включва радио-и тв участия, многобройни концерти и гала представления. Мартин Зомерлате прави филмови дублажи, работи и в сферата на рекламата. Като танцьор и актьор е бил на турнета в Япония и Корея, Северна и Южна Америка, Западна и Източна Европа. Играе в Мюнхенския национален театър, Badisches Staatstheater Карлсруе и Балета на Морис Бежар. Успех жънат неговите авторски хореографии на „La Vida Breve“ в Карлсруе; „Прилепът” в Трондхайм, Норвегия; „Енигма” в Grand Theatre Бордо и „Илюзионист” в Стокхолм. Мартин Зомерлате изпълнява главни роли в редица оперетни и музикални продукции, между които: „Продуцентите”, „Мамма Миа”, „Красавицата и звярът”, „Хело, Доли”, „Човекът от Ла Манча” и др. През 2005 г. става съорганизатор на състава „The classic Harmonists“, който редовно изнася концерти с репертоара на „Comedian Harmonists“ в Дюселедорф, Кьолн, Дрезден, Берлин, Мюнхен и Лайпциг.

Aндрей фон Шлипе - сценограф

Завършва Академията за изящни изкуства в Мюнхен в класа по сценография на проф. Е. Грюблер. Още по време на следването работи като преводач и асистент на световноизвестния руски режисьор Юрий Любимов в различни оперни театри – Държавен театър Щутгарт, Опера Хамбург, Национален театър Мюнхен, Ковънт Гардън, Опера Щутгарт и много други. Дебютира като сценограф в постановка на Юрий Любимов по Достоевски във Финландския национален театър в Хелзинки, където – отново в тандем с Юрий Любимов, създава сценографските решения за „Комедиантите” – колаж от 4 пиеси на Островски. Специално за фестивала Wiener Festwochen подготвя за Театъра на Таганка сценографията на „Доктор Живаго” по романа на Пастернак, сценична адаптация и режисура Юрий Любимов. Андрей фон Шлипе е автор на сценографията за още много постановки на редица престижни сцени в Швейцария, Финландия, Норвегия, Полша и Белорусия, сред които „Йенуфа” от Яначек” в Опера Бон; „Пер Гинт” от Ибсен в Шведски театър Хелзинки; „Игра - сън” от Стриндберг в Театър Люцерн; „Трубадур” от Верди в Болшой театър Минск. През 2001 г. е режисьор и сценограф на постановката „Властелинът на пръстените” от Толкин в Шведския национален театър в Хелзинки. От 1997 г. досега Андрей фон Шлипе заема постовете технически директор и арт дизайнер на известния Тollwoodfestival, в рамките на който създава многобройни инсталации в естествена среда.

Kатрин Рьоле – костюмoграф

Родена във Вупертал, завършва с отличие Висшето училище за музика и сценични изкуства в Грац със специалностите сценография и костюмография (1984). Работи като асистент във водещите немски театри като Талиа Театър в Хамбург и Баварската Държавна опера в Мюнхен, в продължение на много години свързва творческата си биография с Badisches Staatstheater в Карлсруе, за който създава сценографията и костюмите за много постановки, сред които „„La vida breve“ от Де Файя и „Ангели в Америка” от Т. Кушнер. Участва в продукции на Оперния клас във Висшето музикално училище в Карлсруе, като „Кармен”, Палячо”, Веселите уиндзорки”, „Фалстаф”, „Якоб Ленц” от В. Рим. За Центъра за технологии в областта на изкуствата и медиите създава костюмите от поредицата „„Music´n Motion“, която се обръща към съвременна музика от B. Rhim, Cage, Widmann, Kagel und Eötvös. Катрин Рьоле се ангажира и с независими театрални продукции, като „Вертер” от Масне, „Салон Пицелбергер” от Офенбах и „Леонс и Лена” от Бюхнер. Следват успешни творчески сезони в Opera Theatre de Metz с „Густав III” от Верди, както и „Страната на усмивките” от Лехар. Работи в Landestheater в Залцбург, Инсбрук, Улм, както и в Държавната оперета и Дворцовия театър в Шьонбрун във Виена. Успоредно със сценографската си и костюмографска дейност, преподава изкуство в гимназия Фюсен и се занимава с рисуване и интериорен дизайн. От 2000 г. работи като сценограф и костюмограф за „Лехар Фестивал”, в сътрудничество с Долорес Шмидингер за постановките „Студентът-просяк” (2005) и „Цигански барон” (2008). Катрин Рьоле е автор на сценографските и костюмографски решения за продукциите в Бад Ишл на „Виенска кръв”, „Мадам Помпадур” с Роберт Майер, „Страната на усмивките”, „Граф фон Люксембург” с Лорънс Дейл, „Прилепът” с Робърт Майер и „Студентът-просяк” с Долорес Шмидингер”.

Найден Тодоров - диригент

Диригент с пластичен и безупречен жест, Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти от младата генерация. Той владее широка гама от темпа, умее да изгражда блестящи кулминации и същевременно да осъществява стриктен контрол върху драматургичното изграждане на музиката, заложена както в симфоничните, така и в оперните партитури. Пловдиванинът е главен гост-диригент на Софийска филхармония от сезон 2003-2004, а през 2005 г. бе избран и за директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе. Завършил СМУ „Добрин Петков” (1993), още като ученик той създава Младежки оркестър Пловдив. От 1993 г. е студент на проф. Карл Йостеррайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет, където завършва като бакалавър (1996). През 2001 г. защитава магистърска степен в НБУ - София, а през 2004 г. и докторат в Лондонския университет. Найден Тодоров работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали. Има множество награди от наши и международни конкурси, както и награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Боргезе, наградата София за постановката на операта „Фауст” с Националната опера, Кристална Лира за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, Златно петолиние за принос към развитието на българската музика  и Наградата на фондация „Джордж Уохтер”. През 1996-1997 е поканен от фондация „Бърнстейн”, Йерусалим на специализация в Израел, където работи с Менди Родан, диригент на Израелската филхармония. През 1998-1999 Найден Тодоров е избран  измежду повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-израелски симфоничен оркестър гр. Хайфа. През същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис. Осъществил  многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина, той участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години Найден Тодоров работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management.



всички новини август 2011 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker