Театрални новини



„Лешникотрошачката” - първата премиера 2015 на Държавна опера Варна

16.01.2015

 „Лешникотрошачката” - първата премиера 2015 на Държавна опера Варна
19 и 20 януари, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на русия Сергей Бобров

Оркестър на държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)


Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.
Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 
Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

Основна тема в „Лешникотрошачката” на Чайковски е спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Всичко, което виждате на старите фотографии  – то ви връща към предишни мечти и надежди. За Чайковски тук е важно и обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.
Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят. Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.
Балерината Илияна Славова: Щастлива съм, че танцувам Мари
„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня. Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото. Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Повече за
ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет по музика на П. И. Чайковски по приказката на Е. Т. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”

Предпремиера – 15, 16 декември 2014
Премиера – 19, 20 януари 2015

Постановъчен екип

Либрето, постановка и хореография Сергей Бобров - з.а. на Русия

Оркестър на Държавна опера Варна

Диригент Вилиана Вълчева

Асистент-хореографи Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва
Худ. ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева
Репетитор Гергана Георгиева
Корепетитор Радослава Кареева
Помощник-режисьор Сирма Панева

Действащи лица и изпълнители


Мари – Илияна Славова, Евгения Минкова
Принц Лешникотрошач – Павел Кирчев, Мартин Чикалов
Дроселмайер – Румен Стефанов
Фриц, брат на Мари – Евгения Минкова

Механични кукли – персонажи от „Приказка за твърдия орех”
 Крал – Емил Николов
Кралица – Гергана Георгиева
Принцеса Перлипат, тяхна дъщеря – Ния Костадинова
Кралица Мишилда – Денко Стоянов

Персонажи, оживяващи във фантастичния сън на Мари
Лешникотрошач, предводител на армията от оловни войници – Огнян Иванов
Кралица Мишилда – Румен Стефанов
Малко мишле – Евгения Минкова
 
Танци на куклите

Испански танц – Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Даниел Обрешков
Източен танц – Лили Георгиева
Китайски танц – Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Огнян Обрешков
Руски танц – Галина Велчева, Николай Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Николай Димитров, Денко Стоянов
Френски танц (Пасторал) – Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева
Мамаша Жигон – Румен Стефанов, Николай Димитров');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Николай Димитров, Илияна Божкова, Ния Костадинова, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова
 
Деца-гости в дома на Дроселмайер, мишки, изпълнители в танците на куклите, финален валс, апотеоз – изпълняват артистите от балета при Държавна опера Варна


СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

Тиха нощ на Бъдни вечер, нощ на чудеса и щастливо очакване. Добрият художник, майсторът на кукли Дроселмайер е създал в своята работилница приказни играчки. Но, както подобава на такъв тържествен празник, всички трябва да се подготвят за карнавала. Дросемайер раздава на децата ярки карнавални костюми. Скромната Мари е закъсняла и за нея не е останал костюм. За да я успокои Дроселмайер й поднася подарък куклата Лешникотрошач.
Изведнъж в стаята се втурват децата, които вече са с официалните си  костюми, всички чакат чудеса и представлението, което днес ще им поднесе Дроселмайер. Най-после той извършва първото тайнство – запалва коледното дърво, което светва като приказна шатра от блещукащи светлинки, искрящи снежинки и приказни гирлянди. Развълнувани от ярките цветове, децата се втурват във весел танц, смеят се и се забавляват до насита.

Мари се е усамотила и с интерес разглежда своя подарък. Тя не желае да участва в шумната суматоха, която създават другите деца. Куклата й напомня с нещо на художника Дроселмайер и тя споделя това с децата. Всички дружно започват да хихикат и да се подиграват на художника. А самият Дроселмайер забавлява, весели и дори плаши децата с превъплъщенията си във фантастични персонажи. Децата са щастливи и го молят да им разкаже нова приказка. И така...
Като истински фокусник, Дроселмайер представя на децата главните герои. С магически жестове той отваря своите портрети, скрити зад завеса. Постепенно героите оживяват – Краля и Кралицата, Кралицата на мишките – Мишилда, която прегризва кралските мантии и за отмъщение превръща прекрасната принцеса Перлипат в уродливо същество. Децата, кралят и кралицата плачат и молят Дроселмайер да развали магията над принцесата. Дроселмайер им показва куклата Принц. Принцеса Перлипат ще възвърне предишния си образ, само ако Прницът разсече с остра сабя златния орех Кракатух. Принцът разсича ореха и чудото се случва. Но, случайно настъпвайки Мишилда по опашката, предизвиква нейната ярост и тя го превръща в Лешникотрошач. Принцеса Перлипат е ужасена от уродливия образ на своя Принц.

Мари е дълбоко трогната от историята на своята любима кукла. Тя внимателно го успокоява и прегръща, пее му приспивна песен, завързва му красива синя панделка.
А децата вече са забравили за приказката, те танцуват весело около елхата с Дроселмайер. Празненството достига своята кулминация, когато чудакът-майстор внася огромна торта – любимо лакомство за децата, във формата на старинен замък. Всички сладко си похапват, цапат се един-друг и се веселят.
Но Бъдни вечер е и може би вълшебствата ще продължат... Време е гостите да напуснат, те се сбогуват и се прибират по домовете си.

Мари остава сама. Всичко, което се е случило тази нощ изглежда твърде загадъчно за момичето. Часовникът известява полунощ. Чудесата продължават – тъмната стая се изпълва със страшни сенки от бягащи мишки, а тяхната кралица Мишилда се опитва да привлече вниманието на момичето, за да й отнеме Лешникотрошача. Гостната стая нараства и се променя, Мари е объркана и трудно може да я познае. Дроселмайер израства до три метра височина, а мишките изглеждат като огромни и страшни чудовища. Накрая победителите ликуват и от огледалото излиза Мишилда с малко мишле.
Мари подава куклата на Дроселмайер. Принцът Лешникотрошач оживява и се превръща в смел борец с лъскав меч. Той се втурва на помощ на храбрата армия от играчки войници. Битката започва. Принцът се бори храбро с мишките, но силите не са равни. Мишилда създава нова армия, която поглъща войниците. Кралицата на мишките хваща Мари, но смелият Лешникотрошач, макар и тежко ранен, успява да спаси момичето. Като че ли коварството и злото нямат край. За щастие, Мари успява да хвърли парче сирене към Мишилда и тя изчезва. Бойното поле е празно. Само куклата лежи неподвижно на пода. Мари се навежда да я вземе и... чудото се случва! Вместо смешната и забавна кукла пред Мари застава красив Принц. Стените на стаята изчезват и се появява тиха снежна гора. Мари и Принцът се впускат в красив танц със снежинките.

Второ действие
Мари и Принцът плуват в розово море от надежди и мечти в града на сладките и забавленията – Конфитюренбург. Но пътят им и в този град препречва Кралицата на мишките. Принцът се впуска в последна битка, успява да победи противника и отсича главата на злото. Най-после доброто побеждава: от двореца тържествено излизат Кралят и Кралицата и радостно приветстват Мари, Принца и техните приятели. Всички гости играят в чест на кралските особи и започва весел празник. Танцува майка Шигон и нейните деца. Кралят и Кралицата канят всички в двореца, където под звуците на валс оживяват всички герои от приказките, заедно с Мари и Принца.

Епилог
Стаята оново се превръща в работилницата на Дросермайер. Като че ли всичко е било само един миг от съня на Мари, коледното тайнство на нейното детство. Приказката се сбогува с нея и изчезва. Всичко е било един приказен сън. Нощта си е отишла, а с нея и сънищата. Мари се събужда до коледната елха, а до нея е любимата й кукла – Принц Лешникотрошач.

Лешникотрошачката
Лешникотрошачката
Лешникотрошачката
Лешникотрошачката



всички новини от Държавна опера - Варна »

профил на Държавна опера - Варна »

всички новини ноември 2019 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker