Спектаклите са лауреати на награди от престижни международни форуми у нас и по света. 

"МЕЧТАТА НА ПЪТУВАЩИЯ АКТЬОР" 

Както казва героят на спектакъла Пътуващия актьор: “Това е една мечта, описана с думи… и с гуми”.  Да най-обикновени велосипедни гуми, които могат да се превръщат в най-необикновени неща-от грахови зърна до пламтящи от любов сърца. С тях, под тях, около тях, над тях Пътуващия актьор вае своята много смешна и малко тъжна приказка – мечта, а зрителите се забавляват от сърце.

Награда за цялостен спектакъл - Международен фестивал на камерните куклено-театрални форми “Двама  са  малко, трима  са  много”, Пловдив

Награда  “Куклар”  за  мъжка  роля   

Награда  за  мъжка  роля  и  най – добро  представление - II международен фестивал  Сръбско Сараево

Награда за мъжка роля  и награда на журналистите за  най -добро представление на ІІІ международен куклено-театрален фестивал за възрастни“Пиеро “–Стара Загора

Награда за мъжка роля от международен фестивал “ТREMA FEST RUMA", Сърбия                 


"ЕДИН ДЕН ОТ НОЕМВРИ"

Представлението търси своята публика сред хората в „съзнателна възраст”, колкото и относително да е това понятие.

Нагоре, нагоре и надалече…

Това е една история за пътя. Пътят, по който всеки от нас поема, още щом се роди. През по-голямата си част това пътуване е неосъзнато и продължава да се случва, въпреки това. Но в редките мигове, в които ни се даде възможност да проумеем смисъла, разбираме, че въпросът не е къде ще ни отведе този път, а как ще го извървим.

Неизбежно, необратимо, неотложно е всичко, което се случва на героя. Много често живеем с представите за бъдещето или спомените от миналото. Човек е склонен да „отлага” настоящето. За Старчето, (както той сам се назовава), това е невъзможно. Той няма минало, (макар че е на сто години), тъй като почти нищо не помни. Забравил е предназначението на повечето предмети и сега се налага да ги преоткрива наново. Неизбежно е. Оказва се, че не всичко си заслужава да се помни, но има и важни неща – „това е Клен, него няма да забравя”. Тази безнадеждна забрава всъщност е една добра възможност да се прости с всичко, което му създава усещане за повторяемост. Да се откъсне от задръжките на миналото. Да започне отново да мечтае. Да осъзнае единственото, което има смисъл – този миг. Ново име, нови приятели, ново желание да пътува… „ще отворя чадъра и ще затворя врата зад гърба си, след сто стари години”. А накъде ще тръгне – пътят знае. Вече спокоен като ходещо дърво, чиито листа не потреперват, ще потъне в гората с хиляди километри тишина пред себе си…

Кръгът се затваря… „защото времето лети и страхотно завива в нощта”- Дж. Ленън

Награда на САБ "ИКАР" за най-добро куклено представление

Специалната награда и награда за сценична адаптация от  ХІІІ международен куклен фестивал "Златният делфин" Варна. 

Голямата награда за най-добър спектакъл - Международен фестивал на камерните куклено-театрални форми "Двама са малко, трима са много" Пловдив 

Награда за мъжка роля от ІV куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" Стара Загора