Април

Май

Юни

София

	Благоевград
	Бургас
	Варна
	Велико Търново
	Видин
	Враца
	Габрово
	Димитровград
	Добрич
	Дупница
	Казанлък
	Кърджали
	Кюстендил
	Ловеч
	Монтана
	Пазарджик

	Перник
	Плевен
	Пловдив
	Правец
	Разград
	Русе
	Силистра
	Сливен
	Смолян
	Созопол
	София
	Стара Загора
	Търговище
	Хасково
	Шумен
	Ямбол

Утре

Днес, 18.04

Театрални новини

110 години академично обучение по керамика в НХА

24.10.2014

28 октомври–14 ноември 2014

Откриване - 28 октомври (вторник), 18:00 часа
Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1

На 28 октомври (вторник) от 18:00 часа в галерия „Академия“ на НХА ще бъде открита изложбата „110 години академично обучение по керамика в НХА“. Изложбата представя предмети от музейната колекция на Академията, които ще бъдат представени за първи път пред публика. Работите от музейната колекция са свързани с развитието на приложните изкуства в България и събирани в продължение на целия период от съществуването на специалността.
В изложбата са включени и произведения на автори от различни поколения, но всичките възпитаници на Националната художествена академия. Сред тях са и днешните преподаватели в специалност „Керамика“ – проф. Красимир Джидров, проф. Ивана Енева, проф. Божидар Бончев, доц. Мартин Петков.
За отбелязването на 110 годишнината на специалност „Керамика“ се подготвя каталог на колекцията: „Музейна сбирка на Националната художествена академия. Колекция Керамика“.
Като инициатива на специалността е и мозайка от керамични плочки с автографи на възпитаниците й, която е в процес на реализация.
Изложбата „110 години академично обучение по керамика в НХА“ е част от научните и художествено-творческите проекти на НХА.

Специалност „Керамика“
Историята на специалност „Керамика“ е свързана с началните етапи от основаването и развитието на Държавното рисувално училище (1896). Между 1900-1904 г. се откриват школите по декорация, резба и керамика, а цар Фердинанд поръчва закупуването на първите керамични пещи и глазури от Германия. От този момент започва обучението в специалността „Керамика“, което през годините преминава през различни фази, свързани със социо-културната динамика на българския художествен живот.

Основател на специалността е Стефан Димитров (1874-1937), който заема длъжността професор по керамика от 1904 до 1932 година. Стефан Димитров е завършил Висш институт по изкуствата във Виена, практикувал е във Франция, Англия, Германия, Австрия, Дания, основател е на първото керамично предприятие у нас „Изида“. Стефан Димитров допринася за изнамирането и изследването на качествата на много суровини, използвани и до днес в керамичната промишленост, съставя рецепти за порцеланови, фаянсови и каменинови маси, както и подходящи за тях глазури и бои. Проучва и популяризира керамиката на Патлейна, Преслав, Мадара и българското Възраждане. Автор е на майоликите за софийската баня, халите и Синодалната палата.

През 1908-1909 г. Рисувалното училище се преименува в Художествено-индустриално училище, с което се активизират връзките с промишленото производство, в това число и керамичното. С превръщането на ХИУ в Художествена академия през 1921-22 г. се акцентира главно върху творческите измерения на образователния процес. В отдела за приложни изкуства, обаче работата остава традиционна.

През 1932 г. в специалността постъпва като преподавател Стоян Райнов – автор, който значително разширява и обогатява художествените проблеми на керамиката по отношение на формата, предназначението и връзката й с художествените традиции. Със своето творчество, изложби и преподавателска дейност, Стоян Райнов доказва, че не технологията, а художественото решение, свързано с характеристиките на керамичния материал е новият път за развитието на изкуството. В ателието по керамика се премахват готовите порцеланови европейски модели и копирки. Работи се с местен материал, като се създават разнообразни форми и декоративни композиции. Въвеждат се различни техники, съобразени с поставените задачи. Студентите създават проекти и ги осъществяват в подходящ материал, използват по-актуален начин пластическите идеи на старото наследство.

От 1952 година асистент на Стоян Райнов е Венко Колев, чиито разностранни търсения в областта на керамиката определят високото й съвременно равнище в българската и европейска художествена култура. Сред заслугите на В. Колев е намирането на различни нива на релация между старата традиция (например праисторическото изкуство) и съвременното пластическо мислене, които значително разширяват творческия периметър на керамиката.
През 1972 г. се основава нова специалност – „Силикатни форми“ (днес „Порцелан и стъкло“), ръководена от проф. Г. Коларов, чиито приоритет на действие е дизайнът на финната керамика в България.

Съвременните перспективи пред специалността са свързани с новите посоки в обучението и дейността на преподаватели като проф. Красимир Джидров, проф. Ивана Енева, проф. Божидар Бончев, доц. Мартин Петков.
Историята на специалност „Керамика“ е много показателна за битието на приложните изкуства у нас, които от занаят в началото на ХХ век, бързо се превръщат в автономна художествена сфера, където се решават пластически проблеми, тъждествени с тези на изящните изкуства.

Днес, обучението по керамика е съобразено със съвременния аспект на керамичното изкуство, базирано на индивидуалната артистична практика. Основната цел на обучението е подготовката на специалисти в областта на съвременната художествена керамика и на съвременните изкуства, предназначени за публична среда, на създаването на уникални авторски серии на керамични предмети, както и придобиването на задълбочени знания в областта на керамичната технология.