вернисаж 18 май /сряда/, 18 – 20 ч.
изложбена зала „Райко Алексиев”, ул. „Раковски” 125
Усещане за вода
Има неща, които са така безусловно красиви и невъзможни за пресъздаване, че се усещаш напълно безпомощен и в същото време неудържимо привлечен. Замисляш се за дълбоките причини да правиш изкуство въобще.
Водата...Морето... Блестящите или мътни водни повърхности са ни дали толкова много и силни емоции, били са толкова примамливо непостижими и загадъчни, че не ни остана нищо друго освен да се опитаме да им дадем и ние нещичко от себе си.
Прекарахме с Долорес няколко години от живота си (макар и от време на време) в съзерцание на северното ни море.
Нощем – стихия под накъсаната от облаците луна или при изгрев, залято от скъпоценна сребърна светлина, то все ни държи в солената си мрежа.
Обсебени сме.
Дебнем играта на сенките от облаците по набръчканата му повърхност и изсипващите се порои светлина – сцена, създадена от велик режисьор. Следим го в студ и жега. Знаем кога откъде падат слънчевите лъчи и кое ще проблесне и кое ще потъне във виолетов мрак. Очакваме пълнолунието като любовна среща. Свидетели сме, само веднъж на изпарението на морето в една неочаквано мразовита утрин – мъгла, издигаща се от млечнозелената вода. На залез, за минути, успяваме да зърнем огнените отражения на хълмовете в езерото – запалено злато. Винаги спираме до трептящите от вятъра треви, забодени във водното огледало като странни графични знаци. Гледаме стапянето на хоризонта в падащата тъмнина или разбиващите се в дантелен фойерверк вълни.
Лунни пътеки... Слънчеви пътеки... Разтопен метал на талази... Аметист и брокат... Щрихи по повърхността... Абстрактни отражения... Потъване... Романтика и драма...
Уж повторения на места и моменти, а... по-интересни от всичко ново. Всъщност – невъзможност за повторение, заради простото движение на времето и настъпилите промени в нас.
Носталгия по изживени мигове... Безметежно спокойствие, помиряване с нас самите или... инфарктна болка от спомен и красота. Осъзнаване, че ние, с нашите малки и преходни емоции и животи, сме нищо пред морето свидетел. И точно заради тази мимолетност на изживяното, което така или иначе ще си отиде с нас, решихме да оставим няколко картини и фотографии. Като доказателство за присъствие и любов. Нещо лично.
Десислава Минчева. 2011
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК