Варна има шансове за ”Европейска и културна столица” през 2019 г.

Участието във ”Варненско лято” е богато и разнообразно, споделя актрисата

Г-жо Манева, какви са вашите очаквания за тазгодишното 19-то издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято"?

Разнообразно и богато е  участието във фестивала, мащабно е. Мисля, че ще удовлетворим всеки зрител, който се интересува от театър, дори очаквам и да се заинтересуват допълнително хора, да намерят своето представление. Зрителите да бъдат респектирани, удовлетворени, възхитени от нещо, от друго пък да имат неудовлетвореност, т.е. ако са разнообразни, дори полярни усещанията им от това, което виждат, за мен ще са гаранция, че тече един наистина жив интерес.

Има ли шансове Варна да стане "Европейска и културна столица" през 2019 г. ?

Мисля, че има шансове. Вече 18 години аз работя за този форум във Варна, с мисълта, че хората тук заслужават много да имат такъв форум. Цялото "Варненско лято" е едно невероятно достижение, обгрижването на културата в различните й проявления е нещо много категорично и ясно  като политика на морската столица. При повече усилия и повече желание Варна може да стане европейска и културна столица. Има обаче още какво да се изисква относно инфраструктурата и техниката, при която се изнасят театрални представления, както и каквито и други пърформънси, има доста работа, но и времето не е малко.

Личности като Митко Гочев и Санчо Финци, които са спечелили високи театрални международни отличия, ли ще ни изведат напред?

Грижата за извеждане напред трябва да е на всеки един от нас. Как ще крачим напред, как ще гледаме, всеки устройства живота си в перспектива. Но с хора като Митко Гочев и Санчо Финци ние можем да се гордеем, те много добре ни представят, те много добре ни легитимират. В момента нищо друго не може да покаже нашия образ така добре като нация, освен изкуството и театъра като най-живото изкуство, най-вече, защото в спорта, в отделните проявления сме силни, но играта на сцената е колективно изкуство.

Надеждата в младите актьори ли е?

Да, разбира се. Младите са  талантливи, много интересни, много необичайни, с друга представа. Те са деца на новия век. Виждате и в киното как се проявяват, сега ще ги видите и на сцената. Във фестивала участват много млади хора, например, в постановката "Зимна приказка" по адаптация на Маргарита Младенова. Актьорите са много любопитни и интересни, така че бъдещето е там. Тази година младежите се изявяват и в т.нар. "Шоукейс". Това е една група от надеждни млади творци, които не са на държаваната "ясла". Те се изявяват самостоятелно, работят по алтернативни програми, с подготвени проекти. Министерството на културата им отпуска средства, за да може варненският зрител да ги види.

Театърът по време на криза...?

Считам, че театърът може да бъде полезен във всяко време, особено в тежките моменти като криза. Човек влиза в салона, за да се откъсне от действителността, защото там се създава една нова реалност. Душата му мълчи в театралното пространство, защото когато има представления, човек не говори, а влиза в тишината. Той провежда диалог с трептенията на духа си, на едно много по-високо ниво. В залата я няма истерията от високата цена на млякото в супермаркета, няма го и огорчението от лъжата, няма я и безпардоността от лишените човешки взаимоотношения, крачещи бързо, способни да те премажат. В театъра това нещо го няма и се надявам и занапред да е така.

Мисля, че трябва да разглеждаме фестивала "Варненско лято" като привлекателен център за зрителите, а след това да търсим мястото му като "лакмус" в развитието на театралната култура.