Анастас Попдимитров: Канят врачанския театър на фестивали от Торонто до Санкт Петербург
Да си директор на театър е призвание, но и наказание, смята шефът на ДКТ - Враца
ВИЗИТКА:
Анастас Попдимитров е роден на 31 май 1958 г. в София. Директор е на Драматично-кукления театър във Враца от 1995 г. От есента на 2010 г. е председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Творческата му биография започва през 1982 г. след дипломирането му в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като актьор в Шуменския театър. От 1986 г. е в ДКТ – Враца. Между 1999 и 2003 г. е и заместник-кмет на община Враца.
Има повече от 100 значими роли в театъра. Получавал награди от МТФ „Подмосковнoе вечера” – Москва, НФМТФ - Враца, МТФ на НЕТА – Враца, „Албамоно” /Албания/, има участия в международни театрални фестивали в Москва, Белград, Крагуевац, Букурещ, Струмица, Питещ и др.
Преди дни донесе от Македония наградата за „Актьор на Европа за 2013 година”.
Г-н Попдимитров, спечелихте наградата за актьор на Европа през 2013 година. Кога и къде се случи това, с коя постановка?
Това е един фестивал, който се провежда за 11-та година. В него са ангажирани 3 държави – Македония, Гърция и Албания. Любопитна подробност е, че при първото издание на фестивала – през 2002 година, тази награда се печели от друг българин. Това е Мариус Куркински. Сега, в 11-ото издание, отново българин печели тази престижна награда.
Тази верига от фестивали се провежда в трите държави, като обединяващата идея е Преспанското езеро, което е и в трите държави – Албания, Гърция и Македония. И това обединява усилията им за провеждане на този фестивал-конкурс – за определянето на актьор на Европа на езерото без граници. Тази година беше повдигната и идеята за Балкани без граници – което е идеята на нормалните хора, които живеят на Балканите.
Състезанието беше сериозно – започна с едно представление на Ана Петерсон от Стокхолм /Швеция/, която получи почетна награда заради моноспектакъла й „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг . Ана Петерсон е една от любимите актриси на Питър Брук /английски режисьор и постановчик, знакова личност в Британското театрално и филмово изкуство –б.а./ . Фестивалът продължи в сериозната конкуренция на театри от 8 държави, сред които Швеция, Гърция, Словения, Македония, България, Турция. Ние с Йоана Поповска представихме копродукцията на Драматично-куклен театър - Враца и Малдрамски театър – Битола – това е спектакълът „Столовете” от Йожен Йонеско. Представлението ни направи много силно впечатление и макар че се игра в началото на конкурсната програма от фестивала, за него се говореше през цялото време, а в края – взе и най-голямата награда. Авторитетното жури, с председател големият европейски и македонски кино и театрален актьор Мето Йовановски, присъди наградата за актьор на Европа през 2013 година на мен. Това е едно признание както за българската култура, така и за врачанския театър. За първи път с колежката Йоана Поповска ни разделят при наградите – досега сме печелили за дует, за изпълнение, но за първи път наградата ми я дадоха само на мен, макар че Йоана е получавала вече това отличие, но в друго издание и с друг спектакъл. Така или иначе няма ревност за наградата у състава на това представление!
Това е поредното признание за Вас в този с пектакъл, получихте и най-престижните награди на Националния фестивал на малките театрални форми и на Международния фестивал на НЕТА, които се проведоха през месец май във Враца, благодарение на новата си продукция „Боб” от Елин Рахнев. Доволен ли сте от завършилия 74-и творчески сезон?
Мисля, че нямаме основание – аз и колегите ми във врачанския театър, да не сме доволни от този сезон. Той беше сезон на много фестивали и награди – в Румъния, Сърбия, Македония, Албания... Беше сезон, в който бяха направени селекции за много авторитетни фестивали по света. Спектакълът „Столовете” например беше селектиран да се представи на фестивала на Йонеско, който се провежда в Торонто /Канада/ през май 2014 година. Същото представление ще бъде показано през септември на международния фестивал „ExPonto” в Любляна /Словения/. През март догодина пиесата е селекционирана да се играе на Първия международен фестивал на театър „Таганка” в Москва, който е свързан с 50-годишния юбилей на театъра. Както и в театър „Комисаржевская” в Санкт Петербург, където освен „Столовете”, ще се играе и „Боб”. Спектакълът „Боб” пък е селекциониран за Струмица /Македония/, където ще се играе през септември. През октомври „Лизелоте и месец май” е селекциониран за изключително качествения фестивал в театър „Нотара” в румънската столица Букурещ, където ще мери сили с трупи от Франция, Австрия, Италия, един от най-авторитетните театри в Сърбия и Европа – „Стерийно позорище”... Изобщо една много качествена селекция, което показва само колко силен спектакъл е „Лизелоте и месец май”!
Отминалият сезон беше белязан с много добри наши постановки – „Търговци на презервативи”, „Лизелоте и месец май”, „Боб”, които срещнаха овациите не само във Враца – те бяха играни при огромен интерес в София и в чужбина, а отзивите за нашата продукция са меко казано ласкави.
Този сезон беше и подготовка за предстоящия 75-и юбилеен сезон на театъра и 35-годишнината от откриването на настоящата сграда на ДКТ – Враца. С удоволствие искам да кажа, че министър на културата д-р Петър Стоянович прие да бъде патрон на тържествата, които ще се проведат. В тази връзка искам да зарадвам нашите зрители с информация в аванс, че през 2014 година ще се извърши основен ремонт на голямата сцена и изобщо на сградата на театъра, което ще стане, благодарение на спечелен от община Враца пореден голям европейски проект.
Предстои ни един хубав сезон с много международни участия. Нека не забравяме и факта, че куклената сцена получи покана да представи своя продукция по време на фестивал, организиран от театър „Додона” в столицата на Косово – Прищина, който е в края на месец септември. Вероятно ще имат и още едно турне през следващия сезон...
Хубаво е да се каже, че тези участия не са самоцел, тъй като почти нямаме участие зад граница, от което да не сме се върнали с отличие. А това говори достатъчно много за авторитета на врачанския театър, за неговите актьори и режисьори в чужбина.
В същото време репертоарът на трупата е доста широк, само през последния сезон показахте 5 нови заглавия за възрастни и 2 за деца. Все в това темпо ли ще работите и през следващия сезон?
Да, и следващият сезон ще е доста активен. Започваме с това, че сръбският режисьор Владимир Лазич ще постави „Женитба” от Гогол. Тази постановка ще участва във фестивала на руската класика през месец май догодина в Москва. Както виждате канят ни в много фестивали – от Торонто до Санкт Петербург...
Значи никой не може да Ви критикува за международното участие на театъра?
Човек винаги може да бъде критикуван, но е важен критерият. Ние участваме в много фестивали, но е по-важно да участваме там, където се случват стойностни неща...
Ще завършим проекта, който има покана за Москва – „Женитба” от Гогол, ще довършим един започнат проект - „Мъжът си е мъж” от Бертолт Брехт – това е другият ни международен проект с режисьор македонецът Мартин Кочовски, в който участва едно от популярните имена от българските телевизионни сериали... Предстоят много интересни неща, но нека все пак не издавам всичко!
Ще издам още една – авторът на „Лизелоте и месец май” – унгарският драматург Жолт Пожгаи, който беше силно очарован от трупата и от режисьорската работа, от условията и атмосферата във Враца, предложи и аз се съгласих да режисира творба на Хенрик Ибсен с нашия театър. А г-н Пожгаи е един от най-известните режисьори на Унгария в настоящия момент и художествен директор на един от големите театри в Будапеща.
Както виждате очаква ни е една много сериозна международна програма не само в областта на турнетата, но и в обмена на творци. Предстои и реализацията на идеята за размяна на актьори в постановката „Съвсем проста история” от Марина Ладо. Това ще ни даде възможност български актьори да играят в Битола, а македонски актьори да играят пред българска публика. Смятам, че този обмен също ще е много интересен.
Не бих искал да подминавам с лека ръка и фестивалът, който се провежда във Враца всяка година. Този фестивал показва, че е най-сериозният театрален фест в България – къде иначе могат да се видят 8 представления от 8 държави за една седмица?! Подобна среща на актьори от цяла Европа с жури от страни в Стария континент дава възможности не само на публиката, но и на театралния мениджмънт, който да бъде реализиран през следващия сезон.
Въпреки трудностите, това значи ли, че фестивалът във Враца ще продължи да се провежда?
Имал съм и друг път повод да го кажа: Който си мисли, че ще прекъсне провеждането на фестивала на малките театрални форми, е несериозен. Защото това е наистина най-старият театрален фестивал в България – провежда се от 1977 година и е една от гордостите на българската театрална общественост. Създаден е по инициатива на съюзите на артистите, на писателите и художниците, като противовес на официоза тогава – Фестивал на българската драма, който се провеждаше през 4 години. Замислен е, за да даде на артистите повод за изява на собственото им мислене в една неповторима, интимна среда със своята публика.
Наскоро завърши конкурса за директор на врачанския театър – ясни ли са вече официалните резултати?
Да, вече пристигна официално писмо от Министерство на културата, в което пише, че успешно съм издържал изпита за директор на Драматично-куклен театър – Враца и през следващите 4 години ще съм негов директор. ДКТ – Враца е една голяма културна институция с голяма история, която представя много рискове за управление в момента – освен световната икономическа криза, ние работим в най-бедния регион на Европейския съюз, а и при провеждащата се театрална реформа – всичкото това налага много голямо напрежение и изисква от мениджмънта и ръководството да дава всички сили, за да управлява тази продукция, така че тя да съществува нормално, а не да оцелява!
Още по-голяма увереност ми дава факта, че аз съм председател на най-голямата работодателска организация в областта не само на театрите, но и в читалищното, библиотечното дело,музеите, оперите и др. така че познавам в детайли процесите, които се случват в културата ни.
Какво е да си директор на театър – призвание или наказание?
юИзумен съм от това, че повечето хора смятат, че да си директор на театър е голяма работа. Те би трябвало да разберат, че това в момента е едно много, много, много сериозно изпитание на личностните качества, на нервната система и че социалната цена за това е доста висока. На всички, които биха искали да пробват тази професия, желая много голям кураж, да бъдат готови да жертват личния си живот в името на това да ръководят една голяма институция.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК