Театрални новини



Интервю с директора на ДКТ Враца Анастас Попдимитров

16.07.2013

Интервю с директора на ДКТ Враца Анастас Попдимитров

Анастас Попдимитров: Канят врачанския театър на фестивали от Торонто до Санкт Петербург

Да си директор на театър е призвание, но и наказание, смята шефът на ДКТ - Враца

ВИЗИТКА:
Анастас Попдимитров е роден на 31 май 1958 г. в София. Директор е на Драматично-кукления театър във Враца от 1995 г. От есента на 2010 г. е председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). Творческата му биография започва през 1982 г. след дипломирането му в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като актьор в Шуменския театър. От 1986 г. е в ДКТ – Враца. Между 1999 и 2003 г. е и заместник-кмет на община Враца.
Има повече от 100 значими роли в театъра. Получавал награди от МТФ „Подмосковнoе вечера” – Москва, НФМТФ - Враца, МТФ на НЕТА – Враца, „Албамоно” /Албания/, има участия в международни театрални фестивали в Москва, Белград, Крагуевац, Букурещ, Струмица, Питещ и др.
Преди дни донесе от Македония наградата за „Актьор на Европа за 2013 година”.

Г-н Попдимитров, спечелихте наградата за актьор на Европа през 2013 година. Кога и къде се случи това, с коя постановка?

Това е един фестивал, който се провежда за 11-та година. В него са ангажирани 3 държави – Македония, Гърция и Албания. Любопитна подробност е, че при първото издание на фестивала – през 2002 година, тази награда се печели от друг българин. Това е  Мариус Куркински. Сега, в 11-ото издание, отново българин печели тази престижна награда.

Тази верига от фестивали се провежда в трите държави, като обединяващата идея е Преспанското езеро, което е и в трите държави – Албания, Гърция и Македония. И това обединява усилията им за провеждане на този фестивал-конкурс – за определянето на актьор на Европа на езерото без граници. Тази година беше повдигната и идеята за Балкани без граници – което е идеята на нормалните хора, които живеят на Балканите.
Състезанието беше сериозно – започна с едно представление на Ана Петерсон от Стокхолм /Швеция/, която получи почетна награда заради моноспектакъла й „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг . Ана Петерсон е една от любимите актриси на Питър Брук /английски режисьор и постановчик, знакова личност в Британското театрално и филмово изкуство –б.а./ . Фестивалът продължи в сериозната конкуренция на театри от 8 държави, сред които Швеция, Гърция, Словения, Македония, България, Турция. Ние с Йоана Поповска представихме копродукцията на Драматично-куклен театър - Враца и Малдрамски театър – Битола – това е спектакълът „Столовете” от Йожен Йонеско. Представлението ни направи много силно впечатление и макар че се игра в началото на конкурсната програма от фестивала, за него се говореше през цялото време, а в края – взе и най-голямата награда. Авторитетното жури, с председател големият европейски и македонски кино и театрален актьор Мето Йовановски, присъди наградата за актьор на Европа през 2013 година на мен. Това е едно признание както за българската култура, така и за врачанския театър. За първи път с колежката Йоана Поповска ни разделят при наградите – досега сме печелили за дует, за изпълнение, но за първи път наградата ми я дадоха само на мен, макар че Йоана е получавала вече това отличие, но в друго издание и с друг спектакъл. Така или иначе няма ревност за наградата у състава на това представление!

Това е поредното признание за Вас в този с пектакъл, получихте и най-престижните награди на Националния фестивал на малките театрални форми и на Международния фестивал на НЕТА, които се проведоха през месец май във Враца, благодарение на новата си продукция „Боб” от Елин Рахнев. Доволен ли сте от завършилия 74-и творчески сезон?

Мисля, че нямаме основание – аз и колегите ми във врачанския театър, да не сме доволни от този сезон. Той беше сезон на много фестивали и награди – в Румъния, Сърбия, Македония, Албания... Беше сезон, в който бяха направени селекции за много авторитетни фестивали по света. Спектакълът „Столовете” например беше селектиран да се представи на фестивала на Йонеско, който се провежда в Торонто /Канада/ през май 2014 година. Същото представление ще бъде показано през септември на международния фестивал „ExPonto” в Любляна /Словения/. През март догодина пиесата е селекционирана да се играе на Първия международен фестивал на театър „Таганка” в Москва, който е свързан с 50-годишния юбилей на театъра. Както и в театър „Комисаржевская” в Санкт Петербург, където освен „Столовете”, ще се играе и „Боб”. Спектакълът „Боб” пък е селекциониран за Струмица /Македония/, където ще се играе през септември. През октомври „Лизелоте и месец май” е селекциониран за изключително качествения фестивал в театър „Нотара” в румънската столица Букурещ, където ще мери сили с трупи от Франция, Австрия, Италия, един от най-авторитетните театри в Сърбия и Европа – „Стерийно позорище”... Изобщо една много качествена селекция, което показва само колко силен спектакъл е „Лизелоте и месец май”!

Отминалият сезон беше белязан с много добри наши постановки – „Търговци на презервативи”, „Лизелоте и месец май”, „Боб”, които срещнаха овациите не само във Враца – те бяха играни при огромен интерес в София и в чужбина, а отзивите за нашата продукция са меко казано ласкави.

Този сезон беше и подготовка за предстоящия 75-и юбилеен сезон на театъра и 35-годишнината от откриването на настоящата сграда на ДКТ – Враца. С удоволствие искам да кажа, че министър на културата д-р Петър Стоянович прие да бъде патрон на тържествата, които ще се проведат. В тази връзка искам да зарадвам нашите зрители с информация в аванс, че през 2014 година ще се извърши основен ремонт на голямата сцена и изобщо на сградата на театъра, което ще стане, благодарение на спечелен от община Враца пореден голям европейски проект.
Предстои ни един хубав сезон с много международни участия. Нека не забравяме и факта, че куклената сцена получи покана да представи своя продукция по време на фестивал, организиран от театър „Додона” в столицата на Косово – Прищина, който е в края на месец септември. Вероятно ще имат и още едно турне през следващия сезон...
Хубаво е да се каже, че тези участия не са самоцел, тъй като почти нямаме участие зад граница, от което да не сме се върнали с отличие. А това говори достатъчно много за авторитета на врачанския театър, за неговите актьори и режисьори  в чужбина.

В същото време репертоарът на трупата е доста широк, само през последния сезон показахте 5 нови заглавия за възрастни и 2 за деца. Все в това темпо ли ще работите и през следващия сезон?

Да, и следващият сезон ще е доста активен. Започваме с това, че сръбският режисьор Владимир Лазич ще постави „Женитба” от Гогол. Тази постановка ще участва във фестивала на руската класика през месец май догодина в Москва. Както виждате канят ни в много фестивали – от Торонто до Санкт Петербург...

Значи никой не може да Ви критикува за международното участие на театъра?

Човек винаги може да бъде критикуван, но е важен критерият. Ние участваме в много фестивали, но е по-важно да участваме там, където се случват стойностни неща...
Ще завършим проекта, който има покана за Москва – „Женитба” от Гогол, ще довършим един започнат проект - „Мъжът си е мъж” от Бертолт Брехт – това е другият ни международен проект с режисьор македонецът Мартин Кочовски, в който участва едно от популярните имена от българските телевизионни сериали... Предстоят много интересни неща, но нека все пак не издавам всичко!
Ще издам още една – авторът на „Лизелоте и месец май” – унгарският драматург Жолт Пожгаи, който беше силно очарован от трупата и от режисьорската работа, от условията и атмосферата във Враца, предложи и аз се съгласих да режисира творба на Хенрик Ибсен с нашия театър. А г-н Пожгаи е един от най-известните режисьори на Унгария в настоящия момент и художествен директор на един от големите театри в Будапеща.
Както виждате очаква ни е една много сериозна международна програма не само в областта на турнетата, но и в обмена на творци. Предстои и реализацията на идеята за размяна на актьори в постановката „Съвсем проста история” от Марина Ладо. Това ще ни даде възможност български актьори да играят в Битола, а македонски актьори да играят пред българска публика. Смятам, че този обмен също ще е много интересен.
Не бих искал да подминавам с лека ръка и фестивалът, който се провежда във Враца всяка година. Този фестивал показва, че е най-сериозният театрален фест в България – къде иначе могат да се видят 8 представления от 8 държави за една седмица?! Подобна среща на актьори от цяла Европа с жури от страни в Стария континент дава възможности не само на публиката, но и на театралния мениджмънт, който да бъде реализиран през следващия сезон.

Въпреки трудностите, това значи ли, че фестивалът във Враца ще продължи да се провежда?

Имал съм и друг път повод да го кажа: Който си мисли, че ще прекъсне провеждането на фестивала на малките театрални форми, е несериозен. Защото това е наистина най-старият театрален фестивал в България – провежда се от 1977 година и е една от гордостите на българската театрална общественост. Създаден е по инициатива на съюзите на артистите, на писателите и художниците, като противовес на официоза тогава – Фестивал на българската драма, който се провеждаше през 4 години. Замислен е, за да даде на артистите повод за изява на собственото им мислене в една неповторима, интимна среда със своята публика.

Наскоро завърши конкурса за директор на врачанския театър – ясни ли са вече официалните резултати?

Да, вече пристигна официално писмо от Министерство на културата, в което пише, че успешно съм издържал изпита за директор на Драматично-куклен театър – Враца и през следващите 4 години ще съм негов директор. ДКТ – Враца е една голяма културна институция с голяма история, която представя много рискове за управление в момента – освен световната икономическа криза, ние работим в най-бедния регион на Европейския съюз, а и при провеждащата се театрална реформа – всичкото това налага много голямо напрежение и изисква от мениджмънта и ръководството да дава всички сили, за да управлява тази продукция, така че тя да съществува нормално, а не да оцелява!
Още по-голяма увереност ми дава факта, че аз съм председател на най-голямата работодателска организация в областта не само на театрите, но и в читалищното, библиотечното дело,музеите, оперите и др. така че познавам в детайли процесите, които се случват в културата ни.

Какво е да си директор на театър – призвание или наказание?

юИзумен съм от това, че повечето хора смятат, че да си директор на театър е голяма работа. Те би трябвало да разберат, че това в момента е едно много, много, много сериозно изпитание на личностните качества, на нервната система и че социалната цена за това е доста висока. На всички, които биха искали да пробват тази професия, желая много голям кураж, да бъдат готови да жертват личния си живот в името на това да ръководят една голяма институция.
 





всички новини от Драматично-куклен театър - Враца »

профил на Драматично-куклен театър - Враца »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин     Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker