Интервю на Виолета Тончева с балетния режисьор Дeнко Стоянов, хореограф-постановчик на мюзикъла «Джекил» от Джон Мур
- Как бихте представили с няколко думи мюзикъла «Джекил» на Джон Мур, който е непознат на българската публика и стига за пръв път до нея с варненската постановка?
- «Джекил» е много интересна творба, която се опира на известния роман на Роберт Луи Стивънсън «Доктор Джекил и мистър Хайд» за възможността доброто, заложено у човека, да се превърне в зло. Музиката се възприема лесно и наподобява донякъде други известни мюзикъли като «Фантомът на операта». На места може да се прокарат асоциации с «Кармина Бурана» или пък да се дочуе нещо от «Мъпет шоу».
- С какъв хореографски подход създадохте Варненския «Джекил»?
- По принцип хореографът може да избира между два основни подхода – или с готови движения да търси танцов израз на музиката или обратно – да тръгне от музиката към движението. Вторият подход за мен е адекватният.
Затова аз работя най-напред със сценария, с музикалните откъси. Обмислям различни идеи, записвам си ги - дори нощем, слушам непрекъснато музиката на диск и така разработвам танца по музикални тактове. Всеки такт в «Джекил» е разчетен музикално и текстово по такъв начин, че чрез движение, пантомима или реквизит съдържанието да стане достъпно за зрителя.
- С текста са съобразени някои емблематични точно за този мюзикъл движения – когато сложи маската, добрият доктор Джекил се превръща в друг човек, в коварния мистър Хайд и тази промяна става видима именно чрез пластиката на движението. По-нататък, в забавните сцени с театралната трупа, където има леко преиграване и театър в театъра, се постарах, извеждайки пластичното изображение от движението на тялото и ръцете, да подсиля чувството за хумор. Тук ефектът от бързата смяна между статика и динамика пресъздава театралното маниерничене, носи своето настроение и предизвиква усмивка. В този смисъл хореографският ми прочит на «Джекил» е подчертано сюжетен.
- Хореографията на «Джекил» като цяло е много динамична, а някои хореографски визии остават трайно в съзнанието, като танцът с чадърите или корабът с платната. Разкажете повече.
- Интересно ми бе да работя с най-малките, за които направих пластика, изобразяваща кораб. Действието разказва как децата решават да напуснат мъгливия Лондон, да направят кораб и да отпътуват на някое по-хубаво място. С подръчни материали, които намират по домовете си, като стол и платна от 2 завеси, те построяват своя импровизиран кораб. Подредени в 2 диагонала, те държат платната/ветрилата и извършват с тях синхронни движения, които визуализират греблата на кораба. Така хореографията, съчетана с хоровото пеене, постига силно въздействие върху зрителя.
- Както е известно, точно този синхрон между пеене, говор и танц, за който говорите, усложнява поставянето на всеки мюзикъл, а в екипа на «Джекил», наред с професионалистите, преобладават възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. В тази ситуация не може да не са се появили допълнителни трудности. А може би дори и конфронтация?
- Конфронтация не. Но принципно има една крачка, която дели мюзикъла от успеха и неуспеха – може да стане успех, но може да се получи и гротеска. Зависи от съобразяването на постановъчния екип с контекста. Танците в нашия случай трябва да са умерени и да отговарят на възможностите на участниците. По принцип децата изучават и усвояват всички танци, а после става разпределението на ролите. Особено важни в мюзикъла са пеенето и говоренето, като правилната артикулация и правоговорът остават постоянна грижа на педагозите през целия репетиционен период. Нашият «Джекил» изисква, извън всички останали трудности, и доста реквизит – чадъри, маски и още много други неща, които трябва да не се забравят и да бъдат на разположение в необходимия момент. Трябва да задържаме и вниманието на най-малките, които са палави и не им се стои на едно място. Горе-долу в такава атмосфера се работи през цялото време.
- Изненада ли Ви с нещо съставът на Варненската детско-юношеска опера? Която - нека и това да споменем - е единствената подобна структура в България със своя забележителна история.
- За пръв път работя с децата и младежите във Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс Варна. Когато главният художествен ръководител Ганчо Ганчев ме покани да поставя хореографията, в началото имах известни притеснения. За пръв път щях да работя сериозно заглавие с млади хора, при това непрофесионалисти. От 3-годишната си практика като преподавател по класически балет в НУИ «Добри Христов» знам с какви проблеми е свързана педагогическата работа, а тук – освен всичко останало, става дума за ученици в различни училища и на различна възраст, общо около 50-60 човека от 4-5 до 22-23 години. Притесненията ми обаче бързо се разсеяха, когато разбрах какво съзнателно отношение проявяват те към заниманията си.
Всички имат навици да работят самостоятелно и ако например не са идвали известно време на репетиция – а това нерядко се случва заради разминаване в училищните смени или по някакви други причини, те се подготвят допълнително. Търсят помощта на хореографа, педагозите, на останалите участници и всеотдайно репетират, докато не си поставят движенията, съобразно изискванията. Много съм впечатлен от енергията и ентусиазма, от таланта и чувството за отговорност на всички участници в мюзикъла. Понякога дори ми се струваше, че в редица отношения превъзхождат професионалистите. Неслучайно Варненската детско-юношеска опера в продължение на много години предоставя благотворна среда за израстването на известни изпълнители в областта на сценичните изкуства у нас.
- «Джекил» като творческо предизвикателство и вдъхновяваща среща с млади хора...
- Не само с млади. Изключително приятна бе творческата ми среща с режисьора Костадин Бандутов. Оказа се, че с него се разбираме от половин дума, а това е особено важно, заради необходимия синкретичен подход при постановката на такава сложна сценична творба, каквато е мюзикълът.
Много добре работих и с балетния педагог Бистра Бъчварова. Аз хореографирах, а тя след мен репетираше с децата, като отработваше и поддържаше на постоянно ниво пластичните движения и сцени. Това е съществен процес в изграждането на цялата постановка.
- Друг важен момент беше съобразяването на хореографията с по-сложните вокални партии. В един от общите танци 12 двойки трябваше едновременно да пеят и да изпълняват макар и леко, но все пак акробатично движение. Когато се разбра, че физическото усилие може би ще затрудни пеенето, аз бях готов да сменя хореографията, но всички участници в един глас заявиха, че танцът им харесва точно такъв, не искат да го променят, не искат да бъдат подценявани и с повече репетиции непременно ще се справят. И наистина се справиха.
- Хубаво преживяване...
- О, да. И за двете страни. Въобще целият репетиционен процес беше белязан с много любов, много амбиция, много работа и общото ни желание да се получи един завладяващ спектакъл. В крайна сметка «Джекил» стана точно такъв. Доказаха го аплодисментите и всеобщото въодушевление, с което бе приета неотдавнашната премиера. Затова вярвам в щастливото бъдеще на нашия «Джекил»!
- И аз вярвам! Благодаря за интервюто!
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК