Театрални новини



Eдна крачка дели мюзикъла от успеха или гротеската

19.06.2013

Eдна крачка дели мюзикъла от успеха или гротеската

Интервю на Виолета Тончева с балетния режисьор Дeнко Стоянов,  хореограф-постановчик на мюзикъла «Джекил» от Джон Мур

- Как бихте представили с няколко думи мюзикъла «Джекил» на Джон Мур, който е непознат на българската публика и стига за пръв път до нея с варненската постановка? 

- «Джекил» е много интересна творба, която се опира на известния  роман на Роберт Луи Стивънсън «Доктор Джекил и мистър Хайд» за възможността доброто, заложено у човека, да се превърне в зло. Музиката се възприема лесно и наподобява донякъде други известни мюзикъли като «Фантомът на операта». На места може да се прокарат асоциации с «Кармина Бурана» или пък да се дочуе нещо от «Мъпет шоу».

- С какъв хореографски подход създадохте Варненския «Джекил»?

- По принцип хореографът може да избира между два основни подхода – или с готови движения да търси танцов израз на музиката или обратно – да тръгне от музиката към движението. Вторият подход за мен е адекватният.
Затова аз работя най-напред със сценария, с музикалните откъси. Обмислям различни идеи, записвам си ги - дори нощем, слушам непрекъснато музиката на диск и така разработвам танца по музикални тактове. Всеки такт в «Джекил» е разчетен музикално и текстово по такъв начин, че чрез движение, пантомима или реквизит съдържанието да стане достъпно за зрителя.

- С текста са съобразени някои емблематични точно за този мюзикъл движения – когато сложи маската, добрият доктор Джекил се превръща в друг човек, в коварния мистър Хайд и тази промяна става видима именно чрез пластиката на движението. По-нататък, в забавните сцени с театралната трупа, където има леко преиграване и театър в театъра, се постарах, извеждайки пластичното изображение от движението на тялото и ръцете, да подсиля чувството за хумор. Тук ефектът от бързата смяна между статика и динамика пресъздава театралното маниерничене, носи своето настроение и предизвиква усмивка. В този смисъл хореографският ми прочит на «Джекил» е подчертано сюжетен.
 
- Хореографията на «Джекил» като цяло е много динамична, а някои хореографски визии остават трайно в съзнанието, като танцът с чадърите или корабът с платната. Разкажете повече.

- Интересно ми бе да работя с най-малките, за които направих пластика, изобразяваща кораб. Действието разказва как децата решават да напуснат мъгливия Лондон, да направят кораб и да отпътуват на някое по-хубаво място. С подръчни материали, които намират по домовете си, като стол и платна от 2 завеси, те построяват своя импровизиран кораб. Подредени в 2 диагонала, те държат платната/ветрилата и извършват с тях синхронни движения, които визуализират греблата на кораба. Така хореографията, съчетана с хоровото пеене, постига силно въздействие върху зрителя.

- Както е известно, точно този синхрон между пеене, говор и танц, за който говорите, усложнява поставянето на всеки мюзикъл, а в екипа на «Джекил», наред с професионалистите, преобладават възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. В тази ситуация не може да не са се появили допълнителни трудности. А може би дори и конфронтация?

- Конфронтация не. Но принципно има една крачка, която дели мюзикъла от успеха и неуспеха – може да стане успех, но може да се получи и гротеска. Зависи от съобразяването на постановъчния екип с контекста. Танците в нашия случай трябва да са умерени и да отговарят на възможностите на участниците. По принцип децата изучават и усвояват всички танци, а после става разпределението на ролите. Особено важни в мюзикъла са пеенето и говоренето, като правилната артикулация и правоговорът остават постоянна грижа на педагозите през целия репетиционен период. Нашият «Джекил» изисква, извън всички останали трудности, и доста реквизит – чадъри, маски и още много други неща, които трябва да не се забравят и да бъдат на разположение в необходимия момент. Трябва да задържаме и вниманието на най-малките, които са палави и не им се стои на едно място. Горе-долу в такава атмосфера се работи през цялото време.

- Изненада ли Ви с нещо съставът на Варненската детско-юношеска опера? Която - нека и това да споменем - е единствената подобна структура в България със своя забележителна история.

- За пръв път работя с децата и младежите във Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс Варна. Когато главният художествен ръководител Ганчо Ганчев ме покани да поставя хореографията, в началото имах известни притеснения. За пръв път щях да работя сериозно заглавие с млади хора, при това непрофесионалисти. От 3-годишната си практика като преподавател по класически балет в НУИ «Добри Христов» знам с какви проблеми е свързана педагогическата работа, а тук – освен всичко останало, става дума за ученици в различни училища и на различна възраст, общо около 50-60 човека от 4-5 до 22-23 години. Притесненията ми обаче бързо се разсеяха, когато разбрах какво съзнателно отношение проявяват те към заниманията си.

Всички имат навици да работят самостоятелно и ако например не са идвали известно време на репетиция – а това нерядко се случва заради разминаване в училищните смени или по някакви други причини, те се подготвят допълнително. Търсят помощта на хореографа, педагозите, на  останалите участници и всеотдайно репетират, докато не си поставят движенията, съобразно изискванията. Много съм впечатлен от енергията и ентусиазма, от таланта и чувството за отговорност на всички участници в мюзикъла. Понякога дори ми се струваше, че в редица отношения превъзхождат професионалистите. Неслучайно Варненската детско-юношеска опера в продължение на много години предоставя благотворна среда за израстването на известни изпълнители в областта на сценичните изкуства у нас.

- «Джекил» като творческо предизвикателство и вдъхновяваща среща с млади хора...

- Не само с млади. Изключително приятна бе творческата ми среща с режисьора Костадин Бандутов. Оказа се, че с него се разбираме от половин дума, а това е особено важно, заради необходимия синкретичен подход при постановката на такава сложна сценична творба, каквато е мюзикълът.
Много добре работих и с балетния педагог Бистра Бъчварова. Аз хореографирах, а тя след мен репетираше с децата, като отработваше и поддържаше на постоянно ниво пластичните движения и сцени. Това е съществен процес в изграждането на цялата постановка.

- Друг важен момент беше съобразяването на хореографията с по-сложните вокални партии. В един от общите танци 12 двойки трябваше едновременно да пеят и да изпълняват макар и леко, но все пак акробатично движение. Когато се разбра, че физическото усилие може би ще затрудни пеенето, аз бях готов да сменя хореографията, но всички участници в един глас заявиха, че танцът им харесва точно такъв, не искат да го променят, не искат да бъдат подценявани и с повече репетиции непременно ще се справят. И наистина се справиха.

- Хубаво преживяване...

- О, да. И за двете страни. Въобще целият репетиционен процес беше белязан с много любов, много амбиция, много работа и общото ни желание да се получи един завладяващ спектакъл. В крайна сметка «Джекил» стана точно такъв. Доказаха го аплодисментите и всеобщото въодушевление, с което бе приета неотдавнашната премиера. Затова вярвам в щастливото бъдеще на нашия «Джекил»!

- И аз вярвам! Благодаря за интервюто!


Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил
Джекил



всички новини от Държавна опера - Варна »

профил на Държавна опера - Варна »

всички новини юни 2013 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker