Близо 2 000 зрители посетиха спектаклите на Bарненския драматичен театър „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III” в Сатиричния театър на 1 и 2 февруари и „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията” в Учебния театър на НАТФИЗ на 3 и 4 февруари 2013 г. Интересът към спектаклите беше огромен. Не на последно място и заради прекрасното медийно партньорство на БГ РАДИО и широкото отразяване в електронни и печатни медии, както и в редица блогове. Опашките пред театралните каси не свършваха, независимо че мнозина трябваше да се примирят с невъзможността да влязат. Още в първата вечер зрителите на „Вуйчо Ваньо” значително надвишиха регламентирания брой места и въпреки протестите на инспектора на салона, заеха буквално всяко свободно местенце по стъпалата и пътеките на Сатиричният театър. Картината се повтори в следващите вечери. Това пренаселено театрално пространство, нестихващите аплодисментите и добрите оценки, срещите с приятели и почитатели остават най-силните преживявания от успешното турне. Софийската публика определено хареса варненските постановки и варненските драматични актьори. Убедете се сами от следващата анкета:
Доц. д-р Венета Дойчева
Най-напред бих искала да поздравя Варненския драматичен театър за стабилното и интригуващо представяне по време на февруарското турне в София. Не искам да класифицирам или подреждам по някакъв начин постановките, защото, решени в различни художествени естетики, те са много различни. Обединява ги това, че и тримата режисори – Пламен Марков във „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III”, Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев Ге. К. в „Паметта на водата” и Георги Михалков в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”, правят един и същ художествен избор. Макар и в различен естетически ключ, те прокарват своите режисьорски решения през пиесата и през актьора. Извеждайки емоцията и натюрела на актьора на преден план, те го превръщат в партньор. Подходът води до взаимно проникване и великолепно захранване на творческите енергии между всички участници в театралното случване.
Не за първи път Варненският драматичен театър показва силен актьорски състав. Без да накърнявам постиженията на мъжете-актьори, специално бих отбелязала представянето на женската част от трупата – Веселина Михалкова, Мария Гинкова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Теодора Михайлова и разбира се Гергана Плетньова. Не познавам всички театрални изяви на Гергана Плетньова, но това, което видях във „Вуйчо Ваньо” и „Паметта на водата” говори за нейното израстване като ярка, силна и богата актриса. Поздравявам актрисите в „Паметта на водата”, както и целия екип на Варненския драматичен театър за успешния гастрол.
Анелия Янева – театрален критик
„Ричард III” познавам от миналата година, сега успях да видя само „Вуйчо Ваньо”, но се надявам по-нататък да гледам и „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Това, което веднага искам да кажа, е че Варненският „Вуйчо Ваньо” е един по-различен „Вуйчо Ваньо” – по-остър и по-агресивен от това, с което сме свикнали в досегашните прочити на Чехов. Няма я меланхолията, нито розовото човеколюбие, което привиждаме у Чехов. Пламен Марков създава една съсредоточена, почтена към автора, трактовка, която насища със съвременна студенина, мрачни интерпретации, дори цинизъм и в този смисъл „Вуйчо Ваньо” звучи като присъда. Ще осмисля впечатленията си от постановката в специален текст, който ще предложа за публикация.
Меглена Караламбова - актриса
Поразена съм от „Паметта на водата”! Изумителна постановка! Страхотна режисьорска работа на Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев! Невероятна игра на Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и Теодора Михайлова! Прекрасни сте! Благодаря Ви за невероятното преживяване! През този театрален сезон не съм гледала нещо толкова вълнуващо и толкова истинско като „Паметта на водата!”
Проф. Красимир Спасов – режисьор
Съжалявам, че не успях да проследя всички спектакли на Варненския драматичен театър в София. Но познавам добре „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” и смятам, че тези две постановки на режисьора Пламен Марков определят Варненския театър като един от най-добрите в страната. Причислявам „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” към най-добрите и най-интересните постановки през последните години, защото в тях действително се срещаме със сериозни режисьорски интерпретации на драматургичната основа. В тях има онова, за което толкова често говорим, но толкова рядко срещаме – един уникален художествен свят, подкрепен от талантлива професионална трупа с изградени актьори и актриси.
Спектаклите са реален знак за състоянието на един театър и в този смисъл, в общото ни кризисно ниво, Варненският театър заема завидно място в българския театрален живот.
Стоян Алексиев – актьор, бивш директор на Варненския театър
Пристрастен съм към Варненския драматичен театър. Радвам се, че в него продължава онзи дух, който тръгна след големия спад през 1997 година. Избягва се тривиалното, доминира вкусът към модерното и този механизъм продължава да работи. Видях го във всички спектакли, включени в турнето. Видях го и в играта на актьорите – както на по-старите, така и на по-младите, които са имали късмета да попаднат сред добри професионалисти, да запазят приемствеността и пиетета към добрия театър. Винаги ми е празнично, когато се срещам с Варненския театър.
Ангелина Славова – актриса, преподавател в НАТФИЗ
Харесвам Варненския драматичен театър. Харесвам го заради добрата актьорска трупа и смелостта да се втурва в различни по стил проекти. В „Пухеният” на Явор Гърдев бях запленена от играта на Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев и оттогаява насам не преставам да се възхищавам на умението му да изгражда крайно различни персонажи – от Ричард III, през Вуйчо Ваньо до Отец Диего в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Владислав Виолинов също е интересен актьор. Впечатли ме лекотата, с която преминава от експресивността на един Дон Жуан към тихата игра и мекото киноизлъчване на Майк в „Паметта на водата”. Прочитът на Шийла Стивънсън от Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, този път в качеството му на режисьор, е много въздействащ. И мъжете, и жените в „Паметта на водата” извайват в детайли своите герои. Николай Божков, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Теодора Михайлова и особено Даниела Викторова карат зрителите да съчувстват на проблемите на техните герои и да забравят, че са в театралната зала. Убедена съм, че този филигранен спектакъл ще има дълъг сценичен живот и се надявам да спечели номинации за наградата АСКЕЕР.
Допадат ми още визията на „Вуйчо Ваньо”, музиката на Калин Николов – този невероятен театрален композитор, също и музиката на Иван и Веселина Драголови в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Добри думи заслужават Пенко Господинов и Гергана Плетньова във „Вуйчо Ваньо”. Пожелавам номинациите за тази сценична Чехова версия на Пламен Марков да се превърнат в заслужени награди ИКАР 2013.
Що се отнася до „Ричард III”, освен трите награди ИКАР 2012 и всички изговорени високи оценки за него, смятам, че постановката на Пламен Марков е азбучен пример за това, как логично и последователно трябва да се изгражда един истински театрален спектакъл.
Мирослав Боршош - продуцент
Варненският драматичен театър за пръв път гостува с толкова много постановки, така че гастролът беше уникално събитие за софийската публика. Видях „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III” и мога да кажа, че малко столични театри могат да се похвалят с подобен силен режисьорски прочит и с такива изключителни актьори. Във Варна се прави театър от висока класа. Щастлив съм, че като продуцент на телевизионния филм „Недадените”, чиято премиера предстои наскоро по БНТ, работя с такива български топ актьори като Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Мариус Куркинкси, Пенко Господинов, Гергана Плетньова, Камен Донев.
Лилия Абаджиева – режисьор
Сред театралните среди Варненският драматичен театър винаги е събуждал интерес, така че аз следя изявите му на столична сцена от студентските си години. Сега гледах „Паметта на водата” на режисьора Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев Ге. К., когото винаги свързвам с театъра на Стоян Камбарев. Издържана в същия дух, за мен „Паметта на водата” продължава същата традиция. Това е особен вид свръхреализъм, който изисква от актьорите един изключително труден и задълбочен, почти фройдистки психологически анализ. Спектакълът представлява вълнуващо преживяване, което така и въздейства на зрителите. Навлизайки все по-навътре в него, те неусетно започват да си задават същите въпроси като героите, отнасяйки ги до своето собствено минало... Постигнат по един изключително интригуващ начин, този ценностен пренос определя и голямото достойнство на постановката.
Валентин Ганев - актьор
Самият факт, че Варненският драматичен театър идва в София с няколко постановки и сериозен репертоар, показвайки почти целия си състав, говори за едно много добро менажиране и за амбицията да се завладява все по-широка зрителска аудитория. Като главен режисьор на театъра Пламен Марков очевидно умее да подбира както силни заглавия, така и силни актьори. Това е единствено правилният подход, защото само големи творби и хубави постановки могат да възпитават публиката. Поздравявам прекрасните актьори и мои приятели от години Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Мишо Мутафов, Пенко Господинов, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и всички останали.
Антоанета Радославова – зрител
От четирите спектакъла, включени в гастрола на Варненския драматичен театър в София, успях да посетя само два – „Ричард ІІІ” и „Паметта на водата”. За мен, а респективно и за столичани, залите бяха препълнени! Срещата с варненската театрална трупа предизвика силни емоции, развълнува ни, накара ни да преживяваме, да се смеем. В „Ричард ІІІ” овациите ми бяха за мъжкия екип и преди всичко за Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, който изгради невероятен образ – на отблъскващ, циничен убиец, уродлив душевно, но в същото време увличащ със своята динамика, заряд, емоция. Не мога да не се възхитя на режисьорския прочит на Пламен Марков и на сценографското решение на Мира Каланова. Женският екип на Варненския театър блесна в следващата постановка – „Паметта на водата”. Моето „Браво-о-о” е за трите сестри – Даниела Викторова, Веселина Михалкова и Гергана Плетньова, и за Теодора Михайлова.
Пожелавам на целия екип на Варненския театър още високи върхове и разбира се – заслужени Икари!
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК