представят "ИГРАЧКИ"
куратор Божидар Бояджиев
19 ноември – 5 декември 2012 г.
Откриване - 19 ноември (понеделник), 18:00 часа
Изложбата е част от проекта ИДЕЯ ЗА ДОМ, посветен на 80 години от обединяването на няколко сдружения в Съюз на дружествата на художниците в България, чийто наследник е Съюзът на българските художници.
„Играчката е основно философско нещо, откакто човек съществува. И колкото и странно да звучи, видовете играчки определят съдбите ни и нашите способности.“ казва Веселин Бешевлиев, шеф на магазин и сайт за продажба на радиоуправляеми играчки zigifly.com.
Играчките са средства, необходими за разгръщане на игровия процес. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и свойства.
Изложбата „Играчки“ е част от проекта „Идея за дом“, посветен на 80-годишнината от създаването на Съюза на дружествата на художниците в България. Участват единадесет автори, които разглеждат играта като форма на взаимоотношение между човека и околната среда, като я поставят в основата на йерархията на човешките дейности.
Участници: Боряна Венциславова, Мирослав Ничич, Васил Абаджиев, Георги Пасев, Емил Желязков, Константин Ачков, Лазар Лютаков, Петя Димитрова, Симеон Стоилов, Божидар Бояджиев, San Dokan
Боряна Венциславова - „Приказен свят”, 2012, c-print, 3 броя lightox,/светещи рекламни кутии/,
Работата й се занимава със заобикалящото ни обществено пространство и специфичната среда, в която живеем в България, където абсурдите и странността са ясно изразени и до голяма степен са се превърнали в нормалност.
Боряна Венциславова, Мирослав Ничич - FOKUS POKUS EUROMATIK, 2005/2006, документален фирм, 60 минути, звук, цвят. Филмът проследява ежедневието на работниците от увеселителния парк „Пратер“ във Виена в продължение на една година. Диалогът с тези хора е за парите, пропуснатите шансове, миграцията, Европейският съюз и за живота днес изобщо. Разговорът разкрива колко далеч от виенския „шарм“ е битието на трудещите се в международно познатия „луна парк“. Интервюираните, които в голямата си част са от бившия комунистически блок и Югославия разказват историята на своето битие, където икономическата емиграция е необходимост, а идентичността не може просто да се отъждествява само с националността.
Васил Абаджиев - Проектът APACHE, (Theatre of war), 2012, видеоинсталация. По време на войната в Персийския залив се публикуваха избрани цитати от изказвания на американски пилоти, бомбардирали Багдад. Повечето от тях казват: „Беше точно като във филмите.“ или „Беше като да играеш на електронна игра.“
Постмодернистите използват термина хиперреалност за „света като копие без оригинал“ - мрежа от символични асоциации, която не се отнася до никакво крайно значение. Войната като филм за войната или хиперреалното като електронна игра.
Георги Пасев - „Малкият човек“, 2012, 173 х 32 х 75 см, фотополимер, акрил. „Малкият човек“ е създаден със съответна дигитална програма и е изпълнен в материал със съвременните технологии за възпроизвеждане на 3D обекти. „Малкият човек“ е автопортретно „скулптурно“ изображение, което има за цел да обективира взаимодействието между човешките идеали, ценности, дейности, постижения и превръщането им в еталон за подражание. Този еталон, постепенно се визуализира от образи, в които е силно заложена нотката за „успех“ на всяка цена. Роботизираният човешки образ на екшън фигури, комиксови герои и масови типажи внушава безгранична сила, „симетрична красота“ и съвършенство, измествайки основни човешки белези. Екшън фигурките са масово играчково производно, част от мощна индустрия, която превръща човешката личност в продукт, който трябва да изпълнява „голямата игра на живота“, спазвайки правилата на кукловода.
Емил Желязков - „Желе“, 2012, серия от 3 дигитални фотографии, отпечатани върху твърда основа. Авторът „риплейсва“ мъртвата, но все пак естествена природа от хербария или формалиновия модел със сурогатни заместители. В този случай това са подсладено желирани сладкарски червеи, които естествено стават за храна но ностят и характера на иронични играчки - заместители. Те хвърлят смислов паралел към „силиконовата мода“ и подмяната на живата природа с продукти на масовата култура и профанизма.
Константин Ачков - Предметите за ежедневна употреба могат да съдържат планове на смисъл и да внушават повече от естетическа употреба. Това до голяма степен се отнася за творби на скулптура К. Ачков. Тяхното специално устройство личи от пръв поглед, но веднага ни осъмнява в предназначението им. Те не само кавалетни, не са само приложни, не са само концептуални, макар че идеята, възглада, метода и принципа на устройството им най-много привличат. Достатъчно ли е само формата да следва функцията и не би ли могло да бъде и обратно.
Лазар Лютаков – „Легендата за белия майстор (Шанхай)“, 2012, инсталация с вариращи размери. Работата документира усилията на автора да въведе на китайския пазар първия български кунг-фу филм. Филмът е заснет преди десетина години на VHS от група ентусиасти във Варна и е типичен пример за b-movie. През 2011, по време на няколкомесечен престой в Шанхай, Лютаков самоволно влиза в ролята на мениджър и изгражда стратегия за превръщането на филма в успешен пазарен продукт. Авторът организира премиера в едно от централните кина в града, продуцира 500 броя DVD-та с превод на китайски и английски. Изхождайки от тезата, че огромният и гладен за екзотични и непознати стоки пазар в Китай ще превърне филма в огромен успех, подобно на жанрове като „спагети уестърн“, Лютаков отчаяно се опитва да спечели аудитория в многомилионния град, изграждайки нов контекст, вид аура, около вече съществуващия продукт. Възползвайки се от посткапиталистически маркетингови стратегий като „branding“, произведението маркира глобалното пресищане от исторически референций, културно присвояване и интелектуално пиратство в съвременният свят. То е и поетичен жест на завръщане към изходната точка след дълго пътуване, на досег с допустимата реалност и фикцията.
Петя Димитрова - We talk – We act – We move ! Can we? Yes we can! 2 - 3 - 4 – 5, 2011/2012,
5 на брой А1 черно-бели постери в естетиката на layout/а на книгата „Regime. Wie Dominanz organisiert und Ausdruck formalisiert wird. (Germ) Ed: Petja Dimitrova, Eva Egermann, Tom Holert, Jens Kastner, Johanna Schaffer. 2012 - edition assemblage, Munster/BRD
Работата We talk – We act – We move ! Can we? Yes we can! 2 - 3 - 4 – 5 е „визуална“ част от дебат около анализ на съвременни политически режими. При опит да опишем форми на организация, възаимодействаща си с власт и доминантност често си помагаме с понятието режим. Какви форми на режими има, как и къде можем да ги разпознаем днес? Кога да дефинираме режима на репрезентация, на граници и миграция, върху половете, истината, „нормалното“, на изкуството, естетиката, историята и др.? Колко ни помага това понятие за критика на структури и система, в които живеем? И какви предложения и практики имаме за да ги преодолеем, измамим, променим?
Симеон Стоилов - Обелиск, 2012, шперплат, полиестерна смола, стъкломат, неръждаеми винтове, лиственица, неръждаеми детайли, полиуретанов лак, проект за динги 4.5 м на Радослав Вержско – дизайнер и строител на дървени динги.
“Обелиск”е последната фаза от авторовия проект „Свободата не е за всеки“. Темата за свободата е предтекст авторът да се впусне в пътешествие обратно към неговата мотивация да прави изкуство и удовлетворението, което все още намира в него, въпреки трудностите и непреодолимите абсурди на средата. „Обелиск“ е обект, който не е ready made, но е готов да отплава.Създаден e в ателието едновременно като ветроход и изкуство в най-класически смисъл. Той предполага себеотрицание, постоянна тревога и мисъл, съчетана с пълна ирационалност. В процеса на работата върху него Стоилов постепенно започва да осъзнава и странните мутации, които се получават накъде между умението и идеята. Осъзнава и свободата си. Отвъд проблемите на изкуството това е просто монумент на свободния дух.
San Dokan - Crazy Diamond (In Name of Goog), 2010, обектна инсталация, месомелачка номер 10, златна боя, 10 бр. дигитални принтове 9 х 13 см всеки. Предметът Crazy Diamond разширява с още една бройка дългата поредица от свръхпредмети, част от популярна тенденция сред индустриалните производители. Мултифункционален или „умен“ свръхпредметът или суперпредметът е маркиран чрез позлатяване, а „благородството“ на златото трябва да отдаде това си качество върху неговата употреба. Всъщност златото трябва да върне изгубената „символна функция“ на предмета. Но, така, като че ли повече се постига превръщането му в символ на престиж и превилегия, а процеса на ползване е трансформиран в притежание.
Божидар Бояджиев - „Играта на играчките“, 2012, инсталация, N-брой черно-бели /рисунки върху хартия/ или цветни /живопис/ изображения, Играчкови образци, произведени в периода от 60-те години до наши дни.
„Играта на играчките“ е проект, посветен на детето, което не пораства или на възрастния, който не може без детството. Така наречените „играчкови образци“ са автомобили или оръжия от детството на автора, а също така събирани от него такива във фсички фази на последвалия го живот. Така както мотивът за придобиването им е бил винаги личен и неотделим от времето, така и сюжетите на изображенията, приложени в инсталацията очертават през уж незначителни подробности рамките на авторовото битие през годините. Художникът намира допирни точки през играчките с Конрад Аденауер, с президентите Айзенхауер, Рузвелт и Никсън, със Сталин и Брежнев, с Алфред Хичхок, с дизейнерите от ВИИИ „Николай Павлович“ и осмисля „емблематични“ случки от личния и обществения живот.
Бояджиев, като някои други „герои на нашето време“ страда от постмодерно раздвоение на личността. Тази „патология“ обяснява двойната му роля в изложбата „Играчки“ на куратор и на атор-участник едновременно.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК