Театрални новини



Известният актьор Пенко Господинов се завръща във Варна "докторски безжалостен" в ролята на д-р Астров

17.10.2012

Известният актьор Пенко Господинов се завръща във Варна

Интервю на Виолета Тончева преди премиерната постановка на „Вуйчо Ваньо” от Чехов, режисьор Пламен Марков

Благодарение на режисьора Пламен Марков, отново ще Ви видим на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Какво означава това завръщане за Вас?

- Практически не съм се отказвал, а и не съм се разделял с Варненския театър. С Мишо Мутафов и Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев продължаваме да сме заедно в „Пухеният” на режисьора Явор Гърдев в столицата. Неотдавна изграхме 100-то представление в Театър 199, така че идването ми сега във Варна не е завръщане, а по-скоро глътка свеж въздух. Ежедневието ми в София е много натоварено и разнопосочно – всеки ден започва с репетиции, продължава със снимки и занимания в НАТФИЗ, за да завърши със спектакли. Предимството на Варна е, че можеш изцяло да се потопиш в атмосферата, в която работиш.

След последната Ви роля тук в „Крум” от Ханох Левин сега продължавате с „Вуйчо Ваньо” – първа постановка на това Чехово заглавие във Варна. За Вас обаче то не е първа среща с Чехов. Има ли нещо особено в нея?

- Играл съм в постановките на „Чайка” на режисьорите Боян Иванов');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Боян Иванов и Маргарита Младенова, при това в една и съща роля – на Трепльов. Това бяха два съвсем различни погледа към Чеховия свят, сега Пламен Марков прави трети прочит. За мен доста неочакван. Безжалостен. Докторски безжалостен. Още повече, че играя ролята на д-р Астров, който е и лекар.

Двойна терапия.

- Театърът по начало има терапевтична функция. Това, което театърът дава, не може да се сравни с нищо друго. То прави живота пълноценен и по-истински, отколкото реалния живот.

„Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват”, както е казал самият Чехов.

- След толкова години нямам отговор - какво точно е театърът. Въпрос, утеха, болка... Пазя се от крайни оценки. Човек може да бъде цялостен само във фантазния свят.

Една от героините във „Вуйчо Ваньо” говори за „таланта да живееш”. Има ли връзка с таланта да играеш в театъра?

- Елена Андреевна го казва. Да, има връзка с любовта и с оная тайна, която човек представлява сам за себе си и на която той се надява да получи поне минимален отговор. Кое е по-интересно – да изследваш другите или да изследваш себе си? Изследвайки другите, човек научава повече за себе си. За да се намери, непрекъснато търси помощ от другите. Само така би могъл да отговори на вечния въпрос „Кой съм аз?”

Чехов е Ваш автор...

- Така ли мислите? Да, обичам да работя негови текстове. Чехов е един от гениите на театъра. Той промени отношението към театъра, към човека като цяло. След Чехов театърът вече не е същият. Той показва човека, какъвто е и това има нужда от интерпретация. Чехов не идеализира театъра и се дистанцира от героите си. Това ми харесва. И моят поглед е такъв.

Защо, наред с ролите в театъра, киното и телевизията, решихте да се занимавате и с преподавателска дейност в НАТФИЗ?

- Чувствам го като дълг. Към тези, които са ми предали отношението си към театъра. Струва ми се, че и аз трябва на свой ред да пренеса посланието. Дължа всичко на театъра. Всичко, което съм и всичко, което ще бъда.

Какво представление очаквате да стане „Вуйчо Ваньо”?

- Убеден съм, че ще стане много добро представление. Пламен Марков обича актьорите и те го усещат. Важно е, защото когато си на сцената, подобно отношение те окрилява и те кара да вложиш всичко от себе си. Пламен Марков не прави компромиси с разпределението, така че когато каже: „Да, ти си човекът за тази роля”, ти се чувстваш избран. Призован.

Защо ни е необходим Чехов днес?

- За да се възстанови нарушения баланс. Ние залитнахме в недобра посока, дехуманизирахме се, станахме консуматори. Време е да си припомним, че човек има друго предназначение. Трябва да направим света по-добро място за тези, които идват след нас. В този смисъл Чехов е като камбана за събуждане, за панихида, за точно време.

Хубаво казано. Благодаря за интервюто.

Варна, 12 октомври 2012 г.

 



всички новини октомври 2012 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker