Двата спектакъла от премиерата на „Дон Карлос” в Опера в Летния театър на 9 и 10 юли бяха динамични и магнетични представления, с които проф. Пламен Карталов ни показа какво означава да създадеш постановка на висотата на шедьовъра на Верди. Динамични и хомогеннни, с подчертано ансамблова игра, с прекрасни „кралски” костюми, с ефектна и изчистена сценография, спектаклите създадоха една от кулминациите на летния музикален сезон. Особено впечатляващо бе решението с кръста по протежение на цялата сцена, който постоянно присъстваще като алюзия за сблъсъка между властта и любовта, като „карма, жертвен агнец и Голгота”, както обича да се изразява Маестро Карталов. Запаленият огнен кръст в тъмнината на нощта направо отнемаше дъха на зрителите! Пиротехника в Опера в Летния театър - нещо, което се случи за пръв път на откритата лятна сцена.

Специално премиерата на „Дон Карлос” на 10 юли бе следена с вълнение и съпричастност от публиката, дошла да види както постановката на водещия съвременен оперен режисьор Пламен Карталов и диригента Борислав Иванов, така и дебютите на младите лица на Варненската опера – диригента Светослав Борисов, Евгений Станимиров (Филип Втори), Димитринка Райчева (Елизабет) и Свилен Николов (Маркиз Поза), който вече е изпълнявал тази роля, но не и в Опера в Летния театър.

На съвременната българска оперна сцена рядко се случва да се съчетаят в една постановка дебютите на няколко творци, съизмерими един с друг с художествената си амбиция, творческото можене и не на последно място с младостта си. Точно тази специфика открои „Дон Карлос” като едно от големите музикални събития както на Опера в Летния театър, така и на оперния сезон 2012. Подборът определено говори за едно целенасочена политика в развитието на солистичния състав на Варненската опера чрез изграждане на млади и качествени изпълнители, които не само обогатяват звученето, но и внасят една съвременна естетика в общата картина. Известно е, че няма друг по-естествен и по-добър начин магията на операта да се поддържа жива, но не всички оперни театри успяват да го правят. 

Режисьорският прочит на проф. Пламен Карталов, както и прочутата му взискателност предпоставиха успеха на постановката. Тя изискваше от всички творци максимална емоционална ангажираност, физическа издръжливост и въобще тотално присъствие не просто на сцената или пред оркестъра, а в самата тъкан на художествения замисъл. В постигането на синхрон между драматургия, текст и музика диригентът на Държавна опера Варна Светослав Борисов, възпитаник на НУИ „Добри Христов и Университета за музика и театрално изкуство в Грац, Австрия, партнираше достойно на проф. Карталов. Неговият красноречив, изразителен и съсредоточен в същността диригентски жест уверено задаваше темпото и извеждаше необходимите акценти. Той успя да овладее и всички предизвестени трудности, които съпътстват представленията на една лятна сцена. Сложният оперен механизъм на „Дон Карлос” следваше убедително своя ход в този силен дебют за маестро Борисов.   

Високият вкус и критичността към собствената артистична изява проличаха както при диригента, така и при солистите.

Евгений Станимиров, усъвършенствал вокалното си майсторство след НМА „Панчо Владигеров” в Академията на най-известния оперен театър в света, Миланската “Ла Скала”, постоянно канен солист на престижни италиански сцени, предложи на Опера в Летния театър един великолепен във вокално и сценично отношение Филип Втори. Интерпретацията му, изработена с вещина и вкус към детайла, привнесе характерни нюанси в сложния персонаж на краля и остави трайното впечатление за органичен художествен акт. Ролята очевидно влиза в репертоара на певеца в точния момент от неговата творческа и житейска биография, който му позволява не само да бъде на висотата на първообраза, но и максимално да изрази себе си. Във всеки случай това бе един истински кралски дебют, който прави чест на Евгений Станимиров.

Въздействащ образ на Принцеса Елизабет изгради и сопраното Димитринка Райчева. С изключително красив глас и изящно присъствие на сцената, тя носи аурата на големите оперни прими, напомняйки донякъде с излъчването си Райна Кабаиванска. В „Дон Карлос” Димитринка Райчева измина болезнения път на своята героиня, вдадена в нейната драма между дълга и любовта, с вокална плътност и фино чувство за звуковите преходи между експресия и интимност.

Баритонът Свилен Николов демонстрира вокална прецизност и артистична рефлексивност в претворяването на образа на Маркиз Поза. С обемен и нюансиран тон той прикова вниманието на публиката. Както впрочем направи в премиерата на 9 юли и първият Маркиз Поза Пламен Димитров, който излиза в тази роля и на столична сцена. С пристрастие към двамата баритони, приятели и любимци на варненската публика, определно може да се каже, че представяйки себе си, те представят и Варненската опера по възможно най-добрия начин.

На всички успех! И вдъхновението винаги да ги съпътства!