ПОСТАНОВКА НА ТЕАТЪР „ТУДОР ВИАНУ” – ГЮРГЕВО, РУМЪНИЯ

• превод на румънски Анка Станева
• Участват: Павел Бърсан, Михай Ръпан и Алекса Попа

Авторът е посветил пиесата на покойните вече актьори Владимир Данченко и Светлозар Ников
 
„…ПИЕР    - Монолог за четиридесет и шестте крачки! Крачка първа – крачката, която е пропита с надежда. След нея всичко предстои. Трепети, очакване за срещата с нещо хубаво, което задължително ще се случи. Нещо съдбовно, което ще преобърне живота ти наопаки и ще станеш известен и богат. Ще видиш света с други очи и… така минават десет крачки. На десетата спираш. А? – казваш си – до тука само трепети и надежди. Време е да се случи нещо. Уви – все ти се струва, че нищо не се е случило, че все още хубавото те очаква. Всъщност другите около теб казват, че ако за десет крачки те са могли да направят толкова, колкото си направил ти – е хе! И така минават още десет. След тях усещаш, че онова съдбовно нещо дето чакаш да ти се случи, май по – скоро се отдалечава отколкото се приближава и… следващите десет ги минаваш по инерция. Разбрал, че ти оставаш още шестнайсет решаваш да ги минеш както ти искаш, особено последните шест. Вървежа те е поизморил и стъпваш по – бавно, но и по – сигурно, защото избираш сам колко дълъг да е пътя, колко да е труден и как да го завършиш… преди последните шест. Дали прав или на колене, дали с длани свити в юмруци или лепнати за пода, с изплезен език или език лепнат за задника на някой. Да пием за хората, които знаят как да изминат своите четиридесет шест крачки.
БОРИС    - Това монолог ли беше или тост?...”