ЛОВЦИ НА БИСЕРИ


Участват:

Гледайте постановката "Ловци на бисери":

Лирична опера в 3 действия (4 картини)
Либрето Мишел Каре и Йожен Кормон
Първо изпълнение: 30 септември 1863 г., Театър Лирик, Париж
Първо изпълнение в България: 12 септември 1927 г., София

Действащи лица
  • Надир, ловец – тенор
  • Зурга, ловец на бисери – баритон
  • Нурабад, глава на старейшините – бас
  • Лейла, жрица – сопран
Място и време на действието: остров Цейлон, в стари времена

Първо действие

На брега на океана по древен обичай ловците на бисери си избират вожд. Всички предпочитат достойния Зурга. Появява се непознат млад мъж и Зурга открива, че това е приятелят му от детинство Надир – за дьлго време е бил ловец в джунглата и всички в селото са го забравили. Останали сами, двамата си спомнят за годините, прекарани заедно. В град Канди те са срещнали кра­сива млада жрица, в която се влюбили. Но за да не станат съперници, е трябвало да се откажат от нея. Зарадван от срещата си с Надир, 3урга му предлага да остане при тях и да участва в лова на бисери. След малко към брега се приб­лижава лодка. На борда є седи жрица с лице, скрито под було. Двамата приятели не подозират, че това е красивата Лейла, която са срещнали някога в Канди. Тя не бива да открива лицето си до края на лова. Не бива и да обикне някого, защото е дала обет за целомъдрие и трябва да пази ловците. Сред присъстващите Лейла забелязва Надир, а той я позна­ва по гласа. У него с нова, още по-голяма сила се пробужда някогашната любов.

Второ действие

Нощ. Ловът е завършил. Главата на старейшините Нурабад, който е и главен жрец, довежда Лейла до храма. Момичето може да си почине. Но Лейла е изгубила покоя си. Тя разказва на стареца за своето детство. Веднъж при нея е потърсил убежище непознат мъж, подгонен от диво племе. Моми­чето му спасило живота и в знак на благодарност той є подарил златна огърлица. Нурабад си отива и Лейла остава сама. Приближава се Надир и пее за своята любов. Девойката го умолява да си върви. Нурабад, който е започнал да подозира Лейла след разказа `є, ги проследява. Извиква стражата и Надир е заловен. Разярената тълпа е готова да разкъса мъжа, дръзнал да се приближи до жрицата. В критичния момент се появява Зурга и иска да спаси приятеля си. Лейла сваля булото и тогава той познава младата жена. В сърцето му пламва ревност. Сега Зурга жадува за мъст. Дружбата му с Надир се превръща в омраза. Той желае и смъртта на Лейла, защото тя е нарушила обета си на жрица.

Трето действие

В своята колиба 3урга се разкайва за гнева си. Съжалява за приятеля от детството. Стражите довеждат Лейла. Девойката умолява царя на ловците да пощади Надир и да изпрати на смърт само нея. Зурга разбира, че тя обича приятеля му повече от всичко и у него отново се надига жаждата за мъст. Докато стражите подготвят жертвите за кладата, Лейла предава на един от ловците своята огърлица, като го моли да я занесе на майка `є. Зурга разпознава огърлицата и разбира, че Лейла е момичето, което някога го е спасило. Потресен, той тръгва след девойката.

*

На брега на океана ловците на бисери танцуват около огъня. Те молят бог Брама да им донесе богат улов. Стражите довеждат Лейла и Надир. Изведнъж ярка светлина залива цялата околност, но това не е слънцето, а зарево от пожар. Зурга е подпалил селото и пламъците са го обхванали от всички страни. Той е решил, че в суматохата на пожара ще успее да спаси Лейла и Надир. Но скоро се разбира кой е причинил бедствието. Народът се обръща против своя вожд. Лейла и Надир избягват с лодка, а разгневената тълпа начело с Нурабад убива предателя.

 БИЗЕ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

 Шедьовърът на Бизе „Кармен” има дълга и пребогата история, както на националната ни сцена, така и в останалите музикални центрове в страната. Много режисьори, диригенти, сценографи, певци и инструменталисти са работили над тази забележителна творба, която е била освиркана на премиерата си през 1875 в парижкия театър „Лирик”. Първата българска премиера е на 12 март 1912  под режисурата на основателя на Операта Драгомир Казаков със забележителната Богдана Гюзелева-Вулпе в главната роля. Музикалното ръководство е дело на многозаслужилия дългогодишен главен диригент и градител на Софийската опера Тодор Хаджиев /1881-1956/ , баща на композитора Парашкев Хаджиев. След 15 години именно той ще постави за първи път и втората по известност и значение творба на великия Бизе – „Ловци на бисери”. Това се случва на 12 септември 1927 година за официалното откриване на сезона. А той е дълъг и безкрайно интересен. Първо: защото начело на Операта има двама диригенти, при това музиканти от световна класа – Исай Добровен и Юрий Померанцев и второ, защото този богат и много силен в професионално отношение сезон, с 9 премиерни постановки, може да се определи като предимно „френски”. Освен „Ловците” се реализират: „Фауст” на Гуно, „Еврейката” на Алеви, /поставена и през 1997 г. Отново с успех София/, „Вертер” на Масне, „Копелия” от Делиб, играят се още: „Манон” на Масне, „Лакме” на Делиб и вечната „Кармен”.

Съставът е повече от добър. Като Лейла се редуват младите примадони - колоратурките Мария Милкова- Золотович и Мария Митович, Зурга е белкантовият баритон, полуиталианецът Събчо Събев, Нурабад – Павел Елмазов, а трудната и ефектна тенорова партия застъпват Атанас Иванов и Борис Христов.

Постановчик е главният режисьор на Операта – Христо/ Хитьо/ Попов. Красивите декори и костюми са дело на неуморния Александър Миленков, немски възпитаник, първия професионален сценограф у нас, а ефектните индийски танци са подготвени  от Анастас Петров, наречен по-късно „Бащата на българския балет.” Според печата, постановката се радва на голям успех и след десетина години е подновена с почти същия изпълнителски състав, в който влиза и тенорът Петър Райчев, първият български оперен певец със световна кариера.

Дълги години „Ловци на бисери” не се играе на столична сцена. През 1980 година Борис Хинчев, Светозар Донев и Мариана Попова осъществиха нова постановка / премиера 29 април 1980/, но тя не се задържа за дълго в афиша.

Затова пък на най-голям успех се радваше стилната русенска постановка от 1955 / реж. Евгени Немиров, диригенти Любен Пинтев и Ромео Райчев / със „звездната русенска тройка” Николай Здравков / Надир/, Пенка Маринова / Лейла/ и Кирил Кръстев /Зурга/. Тя се игра до 1972 година при пълни салони в Русе, гостува на фестивали и прегледи, влезе и в Златния фонд  на БНР.

Другите музикални сцени в страната също се обърнаха към тази любима на нашите меломани творба на Бизе: Стара Загора през 1957 с участнето на Миньо Минев, Варна през 1964, под режисурата на Евгени Немиров, Пловдив през 1966 година с прекрасната лиричка Валентина Александрова.

От Бизе са играни у нас още „Доктор Миракъл” / от Учебния оперен театър при Музикалната академия през 1981 и още балетът по сюитата „Арлезианката”. Интересно е, че балетът се афишира под заглавието „Циганска любов” и се играе през 1935 г. заедно с „Шопениана” с хореографията на Анастас Петров.

Огнян СТАМБОЛИЕВ




ant

Работно време: Билетна каса: ул. „Врабча" №1; тел. 02/987 13 66
Адрес: ул. „Врабча" №1



ant2

Вашият коментар ще бъде първи!








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 72 коментара
 Операцията 39 коментара
 Живак 37 коментара
 Страхотни момчета 35 коментара
 "Много шум за нищо" 34 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Ревизор 31 коментара
 Записки на един луд 30 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 700 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 19 верни от 19 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
9.
Живак 228390
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker