КЪМ ПРОПАСТ


Автор: Иван Вазов
Режисьор: Бина Харалампиева
Сценична редакция: Юрий Дачев
Сценография и костюми: Диляна Асенова
Участват: Василена АтанасоваТеодора ДуховниковаМилен ДимитровИлия РаевВасил ГрънчаровСтефан СотировКольо СтайковВалентин ЧенковДимитър АтанасовМихаил СкуджовАлександра МихайловаСтефани ЛечеваМиглена СтоеваЕлена АтанасоваТаня Алваджиева

Гледайте постановката "Към пропаст":

Пиесата „Към пропаст“ е написана през 1907 г. За нейното създаване Иван Вазов се основава на повестта си „Иван Александър“, вземайки историческия факт за женитбата на цар Иван Александър с еврейката Сара.

„Оженването Александрово за еврейката, голяма политическа и религиозна съблазън за онова време, беше събитие чревато със съдбоносни последствия. Нему се дължи по-после, след Александровата смърт (1365 г.), разцеплението на и така немощното царство. Престолонаследникът Асен умря преди баща си и такъв трябваше да бъде брат му Срацимир. Но Александър, от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина й Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област, която така се откъсна от царството, намалено още и с отделянето на източната му част, дето управляваше почти независим куманският воевода Иванко. Иван Шишман по тоя начин при въцаряването си се видя господар на една съвсем слаба България и в съперничество и вражда с горните двама владетели. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците, на която той видя гибелта. От Сара беше родена – в това историците са съгласни – и прославената от народната песен Мара – жената на Мурада II по-после, която му роди син – Баязида Илдъръма, – завоевател на България и унищожителят на Търново в 1393 г.

И човек неволно пада в дълбоки размишления пред това стечение на историческите събития. Мисълта се лута скръбно из тъмната област на догадките... Кой знае дали, ако вместо Шишмана български цар бе станал правият наследник, по-старият му брат Срацимир, роден от влахинята Теодора, съдбините на царството не биха взели друга, по-благоприятна посока? Кой знае дали, ако не съществуваше Мара, да роди Баязида, съдбата на царството и на Търново не би била по-инаква? Защото, ако събитията са по-силни от хората, често хората водят събитията и случаите ги раждат... И дали и в тоя случай не би могло да се каже за България онова, което историята казва за Троя – че една жена я е погубила? “
(Иван Вазов, София, септември 29, 1906 г.)

Към пропаст“ е един спектакъл за миналото, важен за бъдещето..





ant2


Михаил
05.03.2015 23:40 ч


1
Има мъже все още в тази Държава ...
Одобрение 0 от 0 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 72 коментара
 Операцията 39 коментара
 Живак 37 коментара
 Страхотни момчета 35 коментара
 "Много шум за нищо" 34 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Ревизор 31 коментара
 Записки на един луд - по Н.Го... 30 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 700 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 15 верни от 15 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
9.
Живак 224014
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker