СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК


Автор: Едмон Ростан
Постановка: Стефан Москов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Антони Дончев
Сценография: Чавдар Гюзелев
Участват: Деян ДонковАна ПападопулуВладимир КарамазовДимо АлексиевСава ДрагунчевХристо ТерзиевТеодор ЕлмазовВиктория Колева

Гледайте постановката "Сирано дьо Бержерак":

Краят 1897-а с нищо не предвещава триумфа на едно от най-играните драматургични произведения на ХХ век. Минути преди премиерата на 28 декември, измъчван от лоши предчувствия, Ростан се появява пред актьорите и им иска прошка за „ужасяващата авантюра, в която ги е въвлякъл.” Обратът е зашеметяващ. В антракта публиката  става на крака и докато тя неудържимо ръкопляска, един от министрите в залата намира зад кулисите автора, сваля ордена на Почетния легион от гърдите си и му го закача с думите: „Позволете ми да изпреваря времето.”
          Броени месеци по-късно Ростан става най-младият член Френската академия. Блестящата му кариера продължава с написването  през 1901 г. на „Орлето”. Но успехът не му носи щастие, здравето му е разклатено и той се оттегля във вилата си в Камбо, на границата с Испания. Докато перото му съхне заедно с изворите на вдъхновението му, Сирано дьо Бержерак  не спира победното си шествие по сцените на света, за да достигне през 1913-а хилядното си представление в Ню Йоркската Метрополитан опера. Триумфът му продължава и след смъртта на Ростан през 1918 г.
          До 1983 г. само във Франция изиграните представления са над 14 000. 
          На сцената на Народния театър „Сирано дьо Бержерак” се играе за първи път на 24 октомври 1921 г. Постановката е на Кръстьо Сарафов, който изпълнява и ролята на Сирано. За втори път живот на пиесата вдъхва Стефан Сърчаджиев. Премиерата е на 21 юли 1960 г., а в ролята на Сирано – незабравимият Андрей Чапразов.


ВСИЧКО Е ЕДНА МЕЧТА

          ...Когато преди двайсетина години в Сатиричния театър трябваше за пръв път да работя без трупата си (бях още млад и неуверен), реших да поставя нещо, което най-много харесвам и което да ми даде сила да се справя. Това беше „Сирано”. Представлението се получи нетипично за театъра с един блестящ Кирил Варийски – граф дьо Гиш (въпреки неопитността ми да работя с актьори от такава величина), с мощния, повече поетичен, отколкото комичен Христо Гърбов – Сирано, и с чувствената Албена Павлова – Роксана. „Прощъпулникът ми” с не мои актьори беше „Сирано дьо Бержерак”. Заклет и може би единствен фен му беше Рангел Вълчанов…. 

          Десетина години по-късно го направих в хамбургския Талия театър, където се превърна в любимо представление (според количеството на писмата, които зрителите оставяха до артистите и екипа в една кутия във фоайето).
          Когато на една пресконференция ме „обвиниха”, че немските зрители плачели на финала, аз отвърнах, че това им е второто плакане след Сталинград и само за около пет секунди си спечелих около петдесет врагове – бях под влияние на героя си: „Обичам да ме мразят – такъв е моят нрав!..." - заявява Сирано.
          Друго, което ме доближава до героя с огромния нос е това, че всичките си желания гледам да ги отлагам – за да са по-мечтани. Всичко, което не постигаш, остава мечта, а постигнатото забравяш и погребваш в тефтера.

          Искам да го доближа, но дали някога ще мога да „стигна” Сирано!? Дали да не го оставя мечта!?
Ще продължа да го правя и да не го достигам (като Сизиф)…





ant

Работно време: понеделник - петък : 9.30 - 19.30 ч. събота и неделя : 11.30 - 19.30 ч. вторник - неделя: 14.00 - 20.00 ч. тел.: 02 / 811 92 27, 811 92 59
Адрес: северно крило, откъм ул. "Славянска", срещу Министерство на отбраната южно крило, в дясно от главния вход на театъра, откъм ул. "Иван Вазов"



ant2


Стоян
04.10.2014 21:58 ч


6
Малко противоречива постановка, след чийто край зрителят излиза от театралния салн със смесени чувства. На места брилянтен хумор, другаде безсмислени и груби глупости. Актьорското присъствие поне беше добро. Много слабо и скучно начало, по-скоро добър край. Цялостна оценка за постановката: 5/10. Не бих я препоръчал на драго сърце.
Одобрение 115 от 228 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Пламен
08.03.2013 17:30 ч


5
Ако сте чели пиесата на Едмон Ростан,за величието на духа,нежността,смелостта,таланта и т.н.пред физическата грозота,без да сте гледали великолепната постановка с Андрей Чапразов,ще разберете,че само антипод на Сирано може да направи такава уродлива постановка.Споделям чак сега мнението си,тъй като въпросният Антипод се оказа опасен рецидивист-чрез Ричард трети се подигра и с доверчивата публика и с Шекспир.Този път публиката не се подведе от услужливите, величаещи режисьора критици и половината напусна салона преди средата на представлението.
Одобрение 114 от 230 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

петра
03.12.2011 01:46 ч


4
аз много харесвам Теди Москов - почти не съм пропуснала негова постановка. Но след Пътува Одисей се бях зарекла повече да не ходя на негови представления. Не издържах. СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК като постановка ми върна надеждата, че в Теди маята не е превтасала. Прекрасна сценография и т.н. Обаче играта на Деян Донков и Владо Карамазов е просто потресна. Приличат на връзкари, които колкото се некадърни, толкова повече ги тикат да играят. Теди, къде са ти вихрените постановки с Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска и изобщо със старата ти трупа??? Постановка само със драматургия, сценография и ефекти не става. Трябват и качествени актьори. Иначе просто не е истинско. Тръгваш си от постановката наполовина емоционално. За съпоставка - Снигерьов с Камен Донев - тежък сюжет, мракобесен декор, буци в гърлото, мъжът до мен плачеше.... Камен се взривява на сцената. Не се пести... и всичко е адски истинско...
Одобрение 117 от 232 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Зрител 351
15.03.2011 18:49 ч


3
В тази постановка Москов се опитва да реализира формулата „2 в 1”: изкуство за елита и изкуство за народа и то в едно и също представление. Дали е успял? Според мен напълно – 1. начесал си е крастата, 2. напълнил е салона и 3. вдигнал е кръвното на всички, които са очаквали да гледат нормален театър.
Не мога да отрека, че трябва да се експериментира – иначе още щяхме да гледаме на сцената актьори с дървени маски пред лицата. Пък и експерименталното днес след време е класика. Коректно е обаче когато те подлагат на експерименти да ти искат съгласието, най-малко – да те информират. Както ни осведомяват за съдържанието на колбасите, например. Вземете дори един афиш за танцово шоу – от него веднага се разбира какви танци ще се играят – класически балет, автентичен фолклор, модерен или джаз-балет и т.н. В този смисъл театралните афиши не дават адекватна информация, което тотално подвежда зрителя. Ако там примерно, пише „Хамлет” от Уилям Шекспир с режисьор Стефан Москов, аз лично вече ще очаквам, че може да ми се наложи да гледам комедия, в която банда нудисти си правят кални номера на самотен остров, а накрая всички загиват при изригване на вулкан.
Ако някой ми беше казал, че в това представление персонажите са облечени в пижами, че актьорите се състезават в бързо надговорване и че цялото действие е като филм, с изхвърлен всеки 10-ти кадър и като така действието тече малко припряно – определено щях да си похарча времето и парите по друг начин.
Аналитично погледнато за мен постановката има два пласта – хумористично-забавен и втори, да го нарека „режисьорски”. На развлекателната плоскост имаме забавление и хумор от добра класа. Добавките в текста, задявките с публиката, комичните детайли са поставени стилно и изискано. Геговете са направени с остроумие, изненадват с хрумванията и не може да се отрече, че предават на публиката ведрост и лекота.
Осмиването на провинциализма у героя на Карамазов идва в повече. Режисьорът вероятно не е обърнал внимание, че 90% от публиката са млади хора, наскоро преместили се в столицата. Наблягането на тези елементи просто ги обижда. За късмет на всички те изобщо не се усещат за това.
На второ ниво в пиесата режисьорът Москов показва умения на майстор в занаята. Той умело използва елементите на тетралното изкуство в крайни състояния, експериментира и провокира зрителя, макар че бих предпочел да не го беше правил.
Костюмите - сами по себе си са ужасни, нещо средно между пижами и комбинезони на работници в млекоцентрала. Навярно е трябвало да приличат на клоунски дрехи, но у нас не съм виждал на живо клоун с такъв костюм, поради което и публиката не ги разпознава като такива. Вероятно е режисьорът да е напъхал актьорите в тези нелепи дрехи и по друга причина - за да дадат контраст с Роксана и така да подчертае централната й рола в пиесата. За целта Роксана единствена е облечена в прилични дрехи, що-годе адекватни на епохата и мястото й в обществото.
В театъра времето на сцената върви в обичайното темпо. Ако двама души на сцената се срещат, поздравяват и ръкуват, това става горе-долу със същата бързина и за същото време, за което ние го правим в реалния живот. Москов обаче посяга на това табу. Всякакви паузи между движенията и репликите на героите са премахнати, скъсени, а самото изговаряне и преместване или помръдване на актьорските тела е максимално забързано. През повечето време представлението е като филм, който превъртаме на компютъра, като в добавка му и променяме скоростта на проиграване.
На финала темпото намалява до нормално, съответно на драматичните равносметки, които спохождат персонажите. Към този момент изпълнителят на главната роля героично е претворил всички заръки на своя режисьор и най-вече онази да остане без глас като заклет фен след софийско дерби. За разлика от писалата преди мен Елена ще кажа, че Донков сам си е виновен като се води по щуротиите на Москов, които наистина могат да го оставят без глас.
Москов за пореден път доказва, че е талантлив и оригинален режисьор, но в тази постановка експериментаторските му забежки определено го дистанцират от публиката с предпочитания към по-традиционни театрални форми.
Одобрение 119 от 233 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Елена
06.12.2010 13:27 ч


2
Хубаво, но не блестящо. Който харесва стила на Теди Москов и е свикнал с изразните му средства, няма да съжалява, че е гледал тази постановка. Но мисля, че повечето хора няма да я възприемат. Основна причина според мен е че половината текст не се разбира, а той е в мерена реч. На моменти трябва да се забавя темпото и да се говори по-ясно.Всичко върви в такъв бесен ритъм, че се притесних дали Деян Донков ще издържи до края, чисто физически . И той не издържа - най-важният финален монолог мина между другото. Човек остава с впечатлението, че бързат да си изговорят думичките и да си ходят. Иначе сценографията е страхотна и през цялото време има разни гегове, пластика, дребни жестове и въобще характерни за Москов всевъзможни изразни средства, които остават в съзнанието. Но основният смисъл и посланието на оригиналния текст се губи някъде в скороговорката на актьорите.
Одобрение 120 от 233 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Стеляна Тренева
03.11.2010 19:54 ч


1
Не се лъжете да гледате тази постановка! Прехвалена БОЗА!
Одобрение 120 от 237 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 78 коментара
 Живак 56 коментара
 ДЪРВО БЕЗ КОРЕН 45 коментара
  45 коментара
 "Много шум за нищо" 40 коментара
 Страхотни момчета 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Записки на един луд 35 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 777 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой от тримата братя-войводи не е от Бимбеловия род?
Как Инджето не стана цар
( 1 верни от 1 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
4.
6.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker