ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР


Автор: Доницети,
Режисьор: Огнян Драганов
Диригент: Вилиана Вълчева
Сценография: Димо Костадинов
Костюми: Салваторе Русо
Участват: Ирина ЖековаИлина МихайловаМария ПавловаПламен Димитров–баритонСвилен НиколовАрсений АрсовМихаил МихайловЕвгений СтанимировГео ЧобановБойка ВасилеваПламен ДолапчиевХристо Ганевски

Гледайте постановката "Лучия ди Ламермур":

Режисьорът Огнян Драганов
Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора. На сцената оживява любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения... Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Ирина Жекова – Лучия ди Ламермур

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си.
Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Илина Михайлова – Лучия ди Ламермур

Досега съм пяла в няколко опери на Доницети, като „Любовен еликсир”, „Дон Паскуале”, „Дъщерята на полка”, но „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна. За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението.
В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.
В търсене на филмово внушение, действието прелива от кадър в кадър, не без помощта на въртящата се сцена и съвременните технологии, които непрекъснато засилват напрежението. За разлика от някои други версии, тук не е спестено дори убийството, което в заслепението си Лучия извършва. Логично изведена като концепция, „Лучия ди Ламермур” на Огнян Драганов е една зрелищна постановка за онази неведома и толкова трудно уловима граница между любовта и лудостта.

Aрсений Арсов - Едгардо
Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.
Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо. Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.
Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.
Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

Михаил Михайлов – Едгардо
Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.
Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.
 




ant

Работно време: Държавна опера Варна: 10:00 – 19:00 (понеделник – петък) и 11:00 – 18:00 (събота), 052 66 50 22


Летен театър: 10:00 - 19:00 всеки ден, тел.: 052 612 803;
Адрес:



ant2

Вашият коментар ще бъде първи!








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 78 коментара
 Живак 56 коментара
 ДЪРВО БЕЗ КОРЕН 45 коментара
  45 коментара
 "Много шум за нищо" 40 коментара
 Страхотни момчета 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Записки на един луд 35 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 777 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой от тримата братя-войводи не е от Бимбеловия род?
Как Инджето не стана цар
( 1 верни от 1 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
4.
6.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас     Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker