Фолклорни импровизации

Преди много, много години, когато бабите на нашите баби били млади, нямало блокове, молове, телевизия, компютри, но имало природа бол и животни в дворовете – петли, крави, кози, магарета и много грижи покрай тях. Хората рано ставали  и се захващали за работа – хранели животните, сеели, жънели, готвели и месели пити, пасяли и дояли  животните, чистели, предяли, тъкали….От сутрин до вечер, от януари до декември. И макар че работаат не била нито малко, нито лесна, намирали време за песни, задявки и заигравки по седенки и празници.  Обичали и искали да бъдат обичани –любовта им пърхала като птичка и за нея били готови през огън да преминат.

„Имало едно време” е музикална приказка за живота с кукли, напавени от автентични за онова време предмети, разказана с  усмивка  и преклонение пред българския фолклор.