Необходимо ли е да се оглеждаш в очите на човека до теб, за да разбереш кой си всъщност? Дали наистина си това, което другите виждат в теб? Трябва ли някой да те погледне, за да почувстваш, че живееш? Както е казал британският философ Джордж Бъркли, един обект наистина съществува, само ако някой е там, за да го види или усети – “Да бъдеш означава да бъдеш възприеман”.

Оказва се, че да си част от перфектното семейство изисква усилена работа, особено когато семейната идилия трябва да е убедителна не само за другите, но и за теб самия. Майка, баща, син и дъщеря се впускат в сложен танц по тънкия лед на истината и фикцията. В деня на своя 45-и рожден ден майката още вярва във вечната младост, бащата крие голяма тайна, а децата воюват за свободата сами да решават съдбата си. Семейното тържество се завихря – обезоръжаваща буря от мечти, спомени, любов, пропуснати възможности и комични ситуации. Промяната е точно под носа ни, обаче лесно отвикваме да се вглеждаме внимателно.

„Вихрушка“ е история за реалността и нейното отражение, пиеса за семейството като огледало на представите ни за това каква е нашата идентичност. За постигането на вътрешна свобода. За потребността наново да намериш дом и копнежа да принадлежиш. За нуждата рутината да бъде взривена на хиляди парченца. А когато това стане, се ражда един кратък миг, в който изграждането на „нов ред” е постижимо.

Александра Петрова